sv-georgi-01Св. Георги /гр. “земеделец”/ бил безстрашен войн, трибун, от императорската войска. Живял през 284-305 г., той загубва живота си едва 21-годишен заради християнската вяра, но спечелва славата на непобедим герой. Също като него, българският войн, независимо от загубените войни на своите управници, не губи нито едно сражение и си спечелва слава завинаги. Затова денят на светеца е обявен за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия.
В народното предание Св. Георги е воин змееборец, победител в неравни битки със зли хали, лами и змейове. Ламите са символ на езическото или греха човешки. Победата над тях носи налагане на нов християнски ред и морал.
Св. Георги е покровител на земеделските стопани и на домашните животни. Също както и Св. Илия, той отключва небето и земята, пуска дъжд и роса. На Гергьовден започва лятната половина на годината. На границата на новия летен период всяко ритуално действие, слово, жест, цялата природа, възкръснала за живот, имат магически сила да предизвикват добро и да пазят от всичко, което не искаме да ни се случи.

Курбанът за светеца              2b

има смисъл на измолване на добрини за всеки дом. Той е свята жертва, а не богато угощение. Избира се първото родено през годината мъжко агне, най-свидното. Приготвя се като за свещен ритуал. На главата му се слага венец от свежи цветя, закрепва се запалена свещ. Ако близне сол, ще бъде сита и плодородна година, ако хапне свежа трева, хората ще са здрави.
С кръвта на агнето се мацват бузките на децата за здраве. Излива се в реката, “да тече берекетът в къщата”. Ако се излее в мравуняк – овцете “ще се плодят като мравките”, ако е на нивата или в градината – посаденото ще даде изобилен плод. Ако в съда с кръвта от агнето се сложи коприва, по-късно тя служи за лек на обриви и при други кожни болести. Костите на жертвата се заравят на място, “където не стъпва човешки крак”. Кокалчето от предния десен крак се пази и служи за лек и против уроки. При болно гърло се загрява и се трие гърлото на детето. С него се рисуват и празничните хлябове през годината.
Свети Георги, наричат го още                   1017
Цветен Георги,

седи на границата на сезоните, носи със себе си ново начало, живот. Затова и всяка свежа клонка, цвете, тревичка в този ден може да предизвика жизненост и здраве, да предпази от зло, да предскаже.
Цветята се берат рано. Те са за овцата, която ще издоят първа, за ведрото, за шапката на пастира. С тях се вият венци за агнето, украсяват се вратите и прозорците на дома. Стрък коприва и клонка от глог на вратите пазят от зли сили. Китка от коприва над челото предпазва жените от главоболие.
Коренчетата на здравец или китки от коприва, сложени под възглавницата през нощта, показват здравето на всеки член от семейството. Ако останат свежи на следващия ден, човекът, на когото е наречен, ще е здрав. Корен от здравец, наречен за всеки от семейството, се пази седмица, а после са засажда. Чийто здравец се хване, той ще е здрав и весел през годината.
За здраве може да се направи магия с конци. Връзват на трендафил жълт конец, а на ръката си – червен. На сутринта разменят конците три пъти. Жълтият конец е болест, червеният – здраве. Като ги разменят, вярват, че през трендафила болестта отива “вдън гори тилилейски” и човекът ще бъде здрав.
Ако пред изгрев слънце девойките се срешат под топола, косите им ще пораснат дълги като топола. Ако девойка се измери три пъти пред топола, ще израсне висока и стройна.
Който стане най-рано, умива лицето си и със стрък коприва бърза да удари още спящите в къщата по ходилата – да са пъргави през лятото, да не ги застигат и хапят змии и други злини.
Под възглавницата се поставя цъфнал глог – да са ранобудни хората. Против болки в кръста се връзват върба или дрян, също и три стръка от ръж или ечемик.
За предпазване от магия се обикалят ритуално нивите и градините, късат се житни класове и клонки от дръвчетата. Заплашват се яловите дръвчета с брадва, за да дадат плод.
Добре е на Гергьовден всеки да се премери. Родителите мерят децата си за здраве. Кантарът трябва да се закачи на свежо дърво, а не на сухо, за да не съхнат и тези, които се мерят.
Водата е добър благослов

и истинска магия на този ден. Пие се студена вода на гладно, “за да се пречисти кръвта”. Особено на хубаво е, ако се отпие от нова стомна.
Всички се търкалят в росата за здраве. С нея се мият и лицата против лунички. С роса се замесват обредните хлябове, подквасва се млякото.
Болните ходят и се къпят в “лява вода” – там, където водата завива наляво – и се надяват на изцеление. Със същата цел се провират три пъти под корените на вековно дърво. Къпането в реката на празника предпазва от треска.
Ако вали дъжд и момите си измият косите с дъждовна вода, ще порастат дълги и гъсти.
Празничният хляб

се замесва от девойка или млада невеста с прясно налята цветна (защото в нея са сложени свежи цветя) вода. Слага се още трън – да пази от зло, и клонка от бук – да бухва млякото и да е в изобилие. С водата от котела се ръсят деца и невести, харманът, кошарата и оборите. Водата за замесване се топли върху жива жар – огънят не трябва да има пламъци и пушек. Хлябът се украсява с агънца, овчарска гега, кошара.
За овчарите, козарите, говедарите се приготвят специални кравайчета. Моми и невести им ги носят на кошарите, обикалят с тях три пъти около постройките за предпазване от магии и болести.

За хубаво мляко
Като на истински пастирски празник, най-важни са ритуалите, свързани с плодовитостта и здравето на животните. Обредно се издоява първото мляко. Главната цел на ритуала е да предизвика добро и обилно мляко и да предпази от магии. Под мястото на доене се заравя червено великденско яйце. Котлето се украсява с цветя и билки против зли очи: с див чесън, коприва, здравец, герjdv1241556391fгьовче, вързани с червен конец. За магическо засилване на млякото може да се пуснат вътре пръстен, гергьовско кокалче, совалка, яйце. Млякото се издоява през малко кравайче или сребърна гривна.
Първото мляко се раздава на съседи и роднини, малка част от него се изсипва в река – “да тече по вода” всичко пред годината. В кърмата на животните също се слагат предпазни билки и съвсем млад чесън.
Вечерта срещу празника не се дава заем, особено от мляко, сирене, масло, въобще млечни продукти, за да не избяга млякото от животните.
Ако Гергьовден се случи в сряда или петък, животните ще се плодят и ще дават много мляко.

Общо празнуване
За българина няма истински празник, ако той не се сподели с цялото селище.
Младите връзват люлки по дърветата. Добре е, ако се вържат на орехов клон. Която мома залюлее момъкът, нея харесва. Ако момък и мома не се люлеят на Гергьовден, през лятото ще имат неблагополучия и лош късмет.1017
Организират се различни състезания – борби, конни надбягвания.
На общата трапеза се извършва ритуално “събличане” на младите невести. Кръстникът (или деверът) сваля връхната невестина премяна, булчинските й накити, венчалните й обувки. Оттук нататък тя ще носи обикновени, делнични дрехи, но ще е и съвсем равноправен член на семейството.
Младите двойки застават прави зад родителите си, а те хвърлят по тях прясно сирене – да са сладки един на друг като него, невестата да е плодовита, овцете да дават мляко.
Играе се “ляво”, или “куцо”, хоро, водено от невеста кърмачка, именница.
Против градушка се пали на висока могила слама, останала от Бъдни вечер. Докъдето се виждат пламъците, дотам няма да бие град през лятото.

Предсказания за любов
Момите изпълняват обичая “напяване на пръстени”, чрез който всяка може да разбере кой и с каква професия ще бъде любимият й.
За любов се гадае и по стръкове чесън. Подрязват три стръка, наричат всеки на някое име и на сутринта, който стрък е изкарал най-високо, той ще е избраникът. Ако нито един стрък не изкара, девойката да не чака венчило през годината.
Младите отиват на реката, на ляв завой, там, където се обръща реката, и всеки пуска в бързея залък хляб. Ако водата го понесе право напред, без да го върти, това е на добре.

Share Button