IMG_2455-small(1)Етрополе е известен като града на зетьовете, защото е единственото място в страната, в което се организира празник на задомените мъже – Зетрополе. Според местна легенда, който пие от Зольовата чешма в града, завинаги остава в Етрополе. На празника се събират зетьове от всички краища на България, за да се повеселят. На пъстрото карнавалното шествие могат да се видят плакати с някои от основните девизи на зетьовете: „Искаме малко мир в света и вкъщи и любов навънка!“, „Зетят е оцелял, защото е… мълчал!“, както и сценки, които разкриват с много хумор класическите отношения между зетьове и тъщи.
Градът се слави и с честването на „Свети Атанас” (18 януари). Съвременният християнски празник на Св. Атанас Александрийски води началото си от тракийски времена и е свързан с посрещането на бог Сабазий, изпращането на зимата и посрещането на пролетта, гоненето на злите духове. В Етрополе той се чества в последната неделя на месец януари. На този ден туристи и жители на града изкачват старопланинския връх „Св. Атанас”. За похода се тръгва по тъмна доба с топъл хляб, месо и вино. Изкачилите върха палят огньове, греят ракия, вият хора и се кичат с бръшлян и кокичета като символ на пролетта. Около обяд слизат в града с шишове в ръка и веселието продължава на площада.
Дори и да има какво да видите и преживеете. Община Етрополе се слави с богата история, култура и величествена природа. Разположена е в живописната котловина на река Малки Искър, скрита като перла в северните склонове на Стара планина, в подножието на връх Баба (1787м). Котловината е обградена от величествени планински върхове – Звездец, Шиндарника, Свети Атанас, Мара гидия и др. Туристите могат да предприемат незабравимо пътешествие в необятната красота на природата, да се опиянят от величието на Етрополския Балкан и да се впуснат в предизвикателствата на планински, културен, селски, ловен, конен и ски туризъм.
Гордост и символ за величието на Етрополе през вековете са Часовниковата кула, манастирът „Св. Троица” и Историческият музей, които са включени в списъка на Стоте национални туристически обекта.
През VІ в сл. Хр. селището е било населявано от тракийското племе трибали. Траките го наричали Акли или Етропара (Воден град). Старобългарското наименование, което най-вероятно е наследено до днес, е Ънтрополе. То означава въIMG_7601_newтрешно затворено поле. В някои архиви се среща и името Евтроп – пазач на проходите.
За първи път мястото се споменава като град през 1491 г. Тук са открити останки от крепостни стени и археологически паметници от келтското нашествие в Тракия, а така също и редки предмети от римската епоха.
Днес в региона се пазят различни занаяти, практикувани като поминък в миналото. Най-силно развити са дърворезбарство, тъкачеството, налбантство, коларо-железарство, точиларство, тъкачество, воденичарство и кожарство. Според архивни сведения от 1820 г., тук се практикували 42 занаята.
Прочути са и местните духовни храмове. Етрополският манастир „Св. Троица“ е сред най-впечатляващите. Основан е през 1158 г., намира се на 6 км от града и на 1,5 км от курортното селище Етрополска Рибарица.
Манастирът е оставил дълбоки следи в националната ни култура през вековете. През XVI-XVII в. тук се ражда Етрополската книжовна школа. През този период градът се превръща в най-големия книжовен и просветен център по българските земи северно от Стара планина. За това свидетелстват 54 тома автентични ръкописи, най-старият от които е „Четириевангелие“ от 1595 г. В „Света Троица” може да се види и скривалището на Апостола на свободата Васил Левски. Тук той е основал Етрополския таен революционен комитет през 1870 г.
В непосредствена близост е величественият водопад „Варовитец”. Водата му, буйна и дива, се спуска на няколко тераси в коритото на Малък Искър. Шумът й се слива с песента на птиците и оглася приказната горска местност.
Околностите на града крият и други природни и исторически забележителности. На 18 км от Етрополе, в землището на село Брусен ще видите останки от тракийската крепост „Чертиград”, заобиколена от три страни с непристъпни, отвесни скали. Името на крепостта означава на старобългарски дяволски град. Днес „Чертиград” е защитена природна забележителност и паметник на културата. Предполага се, че крепостта е от ІV-ІІІ век пр. Хр. Запазени са останки от крепостната стена с дължина 120 м, дебелина 2,80 м и височина 4-5 м. Зад крепостните стени са били разположени около 20 жилища, като в центъра се е намирало светилището. В скалите до крепостта има изсечена ниша, където вероятно са се извършвали ритуали по посрещането на слънцето. Скалният комплекс се намира в красива планинска местност с редки растителни и животински видове.
В землището на село Лопян може да се види каменното образувание „Орлов камък – Червената стена”, което е защитена местност. Над него е „Гръцка поляна”, където се предполага, че е била лятната резиденция на тракийски владетел от крепостта „Чертиград”.
На връщане в града е добре да разгледате историческия музей – реставрирана постройка на някогашния турски конак, която впечатлява с фасадата си. Заради ценните си експонати музеят е включен в престижната международна организация „Музеите в света“.
Часовниковата кула, която е символ на града, е исторически и архитектурен паметник. Първоначално е строена като наблюдателна и отбранителна кула, а през 1821 г. е преустроена в часовникова. Камбаната й е направена от материали, взети от несъществуващия вече манастир на връх Свети Атанас.
Много красиви са двете възрожденски къщи – Павелпанчовата и Арнаудовата, които са исторически и архитектурни паметници на културата. Павелпанчовата къща е строена през 1851 г. Била е щаб на генерал Гурко през 1877 г.
Никой гост на Етрополе не бива да пропуска Арнаудовата къща. Някога тя е принадлежала на заможния търговец на кожи Николчо Арнаудов. Днес, на втория й кат е подредена етнографската експозиция на историческия музей, представяща тукашните бит и традиции. На приземния етаж уютна механа – клуб на културните дейци, посреща гости и предлага етрополски гозби с крехко месце, в комбинация с руйно вино от местни изби.

Share Button