ahtopol_3Последните слънчеви лъчи на отиващото си лято ни примамват да си вземем довиждане с морето. Септември обаче още не си е отишъл и от това могат да се възползват окъснелите туристи, любителите на спокойната почивка и… рибарите.
Желаете ли да се насладите на топло море, слънчево време и риболов – заповядайте в Ахтопол. Когато лятото си отива и идва есента, най-южният град на българското Черноморие ви посреща с обещание за низ от приятни мигове.
Преходно-средиземноморският климат с понтийско влияние и морският бриз са причина ахтополската есен да бъде едновременно топла и прохладна. Тук слънчевите дни са повече откъдето и да било другаде по българското Черноморие, а температурата на морската вода също е по-висока.
Ахтопол е едно от най-старите тракийски селища в Източна Странджа. Най-ранните данни за него са от VI в. пр. Хр. В своята многовековна история, в различни периоди от своето съществуване, Ахтопол е известен с много имена. Най-старото тракийско название е Авликон Тихос или Авлео Тихос, което означава Двореца на Тихос. Следват имената: Агатон полис – градът на Агатон; Перонтикон – в Римския период; Агапи полис – III–V век след Христа; Агато полис, което означава Благоденстващ град и е от Византийския период; Гастополи – латинското название на града, отбелязано в морските карти от 1100 до 1800 година. Ахтебол пък е италианското му име до 1913 г., а Ахтемболу – турското до 1913 година.
Ахтопол е разположен в подножието на високата 505 м антиклинала Папия, върху красив полуостров, силно нарязан от рушащата дейност на морската вода. В далечното минало заливът и близкият до него извор са привлекли първите поселници на това място. По северозападния бряг, в дъното на широко отворения залив се простира километров плаж със ситен пясък.ahtopol_izgled
Ахтопол се намира на 87 км югоизточно от Бургас и на 477 км югоизточно от София. Тук може да отседнете в бунгало, хотел или в някоя от многобройните частни квартири.
Сред забележителностите на града са останките от крепостните му стени, стенопис, изобразяващ формирането на Първата българска държава през 681 г., църквата “Възнесение”, построена през 1776 г., манастирът „Св. Яни“ и чешмата с изображение на тракийски конник.
През 1918 г. градът претърпява пожар, който изпепелява почти всички стари дървени многоетажни къщи и православните храмове. Оттогава е запазена единствено църквата “Възнесение”. След пожара, със средства на гръцки изселници в Америка, е построено гръцко училище, което по-късно е обявено за паметник на културата.
Но, безспорно, през септември Ахтопол привлича най-вече рибарите. Риболовът в Черно море е толкова стар, колкото и корабоплаването по неговите води. Първите сведения за това са на Херодот. От него научаваме, че рибите, уловени в Черно море, са били ценна стока в древността. Имали са място на пазарите далеч от него, като са ценени изключително високо. Умението да консервират и продават рибата траките са научили от финикийците, като най-вероятният начин за запазването й е бил осоляването и сушенето.
В Черно море са известни над 130 вида риби, от които 60 са предмет на риболов. В най-голямо количество е хамсията, която преобладава в източната част на морето. На второ място е цацата, която се размножава далеч от бреговете, а през пролетта мигрира по западното крайбрежие. Тия два вида са в основата и на хранителната верига за по-големите хищни риби. На трето място по количество, но на първо по значение за България, е паламудът. При късмет рибарите в Черно море се случва да уловят още лефер, карагьоз, сафрид, илария, змарида. От дънните риби най-често се хваща калканът. В малки количества се ловят още попчета, барбун, меджит и други.
Многогодишният паламуд Турук през май навлиза от Мраморно в Черно море. Минава по Кавказкото крайбрежие и достига до шелфа пред реките Дунав, Днепър и Прут. Там си хвърля хайвера, охранва се и се връща обратно по същия път. За три месеца малките паламудчета нарастват до 700-900 грама.

Големи и охранени, минават по нашето крайбрежие през месеците септември и октомври. Това са и месеците на най-усилен риболов.

axtopol1

Придвижвайки се, през есента рибата фосфоресцира, забелязва се отдалеч и е лесна за улов, а морето на Ахтопол гъмжи от рибарски лодки. Гледката е изключително впечатляваща.
Но и без да сте рибари, ако просто обичате да похапвате рибни специалитети в морските заведения, възползвайте се от успешния есенен риболов. В Ахтопол слънцето все така силно грее и продължава да е лято!

Share Button