“Златният век” на българския цар Иван Александър (1331–1371) ражда трите най-разкошни български ръкописа, сътворени по повелята на владетеля за личната му библиотека – Манасиевата хроника, Лондонското четвероевангелие и Томичовия псалтир. Техните рисунки бележат върха на средновековната българска миниатюристика. Те са и сред най-ценните шедьоври на дворцовата библиотека, която по онова време се славела като една от най-богатите в православния свят.
Прочутата Манасиева хроника е едно от малкото светски съчинения на византийската литература от ХІІ век. По характер наподобява съвременните общи истории. Преведена е на български език през 1344–1345 г. Началната миниатюра изобразява българския цар Иван Александър между Исус Христос и летописеца Манасий, което недвусмислено говори, че ръкописът е сътворен за самия владетел и е заемал лично място в дворцовата библиотека.
Книгата съдържа важни данни за средновековната българска история. Преписана е, по всяка вероятност, от български монах книжовник, който скромно е премълчал името си. Неизвестни днес са и имената на художниците, изрисували с водни бои 69-те великолепни миниатюри, които сякаш греят в многоцветието на своите багри. Една трета от тях са оригинални творения и илюстрират събитията, за които разказва българският преводач в допълнените от него приписки. Именно те като украса са най-изразителните, най-силни. Царският препис на хрониката е безценен извор за родната история – за победни битки и съдбовни поражения, за велики владетели и храбри войни; дава и представа за бита на българина в ония далечни бурни времена.
В лето господне 1356-о по повелята на “благоверния, христолюбивия, превисокия и боговенчания самодържец цар Иван Александър” е преведено на български език и “вътре биде украсено художествено от живописци с животворни образи на Господа и неговите славни ученици, изписани със светли шарки и злато…” Четвероевангелието на Матея, Марко, Лука и Йоана. “А този, който написа тази книга, се нарича монах Симеон…” Имената на вещите миниатюристи, чиито сръчни ръце са изписали 366-те рисунки върху финия пергамент, сред които изпъкват образите на евангелистите и двата портрета на царската фамилия, остават завинаги тайна. Сякаш трагичната обреченост на епохата вече витае в ликовете на владетелското семейство, издържани в златно и червено; сякаш в тях се отразяват пламъците на неизбежния огън, който ще изпепели едно царство.
В края на 50-те или в самото начало на 60-те години на същото столетие излиза на бял свят и Томичовият псалтир. И тук са се трудили даровити майстори. Целият писмен паметник е преписан с много красиво уставно писмо, към което са добавени със злато и киновар впечатляващи надписи, заглавки, заставки, инициали и 104 великолепни рисунки, които издават умелата ръка на и тук безименния миниатюрист. Композицията на миниатюрите, рисунъкът и изборът на багри поставят ръкописа сред най-забележителните образци на художествено украсената книга в средновековна България. Българските художници са се придържали към византийския първообраз, но са успели да наложат и свое, творческо виждане в пресъздаването и отразяването на тогавашната българска действителност.
На 17 юли 1393 г. пада столицата Търновград. Не след дълго над цяла България се спуска петвековният мрак на османското владичество. В това разпътно време хора, милеещи за българската духовност, изнасят царските книги и така те успяват да надживеят превратностите на историята. Неведоми пътища на съдбата ги отвеждат в различни краища на Европа. Външният им пищен блясък отдавна е изгаснал, но вътре се е запазила непокътната красотата на цветните миниатюри и украси върху пергаментовите листи, съхранили светлия спомен за едно предренесансово сияние, осветило България преди петвековния заник.
Интересен е пътят на Четвероевангелието до Лондон. Монах или мирянин, предан на българщината, успява с разкошния ръкопис, гордост на царския двор, да премине Дунава. В известни периоди от следващия ХV в. българската светиня е била собственост на влашкия войвода Стефан и на молдовския владетел Александър Добрия. Неизвестно как и точно кога, книгата попада като дар в светогорския манастир “Св. Павел”, където остава в библиотеката цели четири столетия, докато през 1837 г. в светата атонска обител се появява английският пътешественик и колекционер лорд Робърт Кързън-Зуш. Той обикаля светогорските манастири с единствената цел да обогати собствената си сбирка. Монасите посрещат радушно госта от далечен Албион. Оставят го свободно да разгледа и проучи библиотеката, в която той открива повече от 250 ценни средновековни български и сръбски ръкописи. Както сам пише по-късно, особено го впечатляват три стари евангелия. Докосването до едното от тях – Четвероевангелието на цар Иван Александър, е истинско събитие, каквото рядко спохожда запалените любители на старини и особено библиофилите като него.
На изпроводяк той дарява на игумена 50 златни английски лири за манастира. Смаян и изненадат от невижданата щедрост на чуждоземеца, в знак на благодарност той го подканя да си избере нещо за спомен от пребиваването в обителта. Без да се замисля англичанинът моли да му дарят потъналото в прах и забвение Четвероевангелие на цар Иван Александър. Невежият калугер се съгласил и към него добавил още две евангелия, едното от които било от същата епоха, от Видин. Така “четвероблаговестникът” на цар Иван Александър се озовава в Англия и става един от най-ценните и тачени експонати от колекцията на лорда. След смъртта му през 1873 г., както гласи завещанието му, ръкописът е предаден на Британския музей. От 1913 г. се пази в секция “Ръкописи” и е постоянен експонат от музейната сбирка.
Днес тези три шедьовъра на средновековната българска миниатюристика – три пламъка от една жарава, са далеч от България. Манасиевата хроника от края на ХV век се пази във Ватиканската библиотека в Рим. Иван-Александровото Четвероевангелие, както отбелязахме, е в Британския музей в Лондон. А Томичовият псалтир е притежание на Московската държавна библиотека в Русия. България се е простила навеки с тези три пламъка от своята средновековна жарава, но никой не може да й отнеме изконната гордост на твореца създател.

Share Button