Двойно се увеличи броят на жените парламентаристки, но все още сме на 75-о място по нежно депутатско присъствие

57 чифта токчета влязоха вчера в 240-местния парламент. Жените са 23,8% от всички депутати.

Числата и процентите не са маловажни, защото парламентът е мястото за представителство на интереси и на различните групи в обществото. По-малко жени , означава и по-малко разбиране на специфичните проблеми, с които нежният пол и децата се сблъскват.

В световен план 22,8% от депутатите са жени и за последните 20 години от 1995 г. насам, броят на жените в парламенти се е увеличил двойно, но със сериозни регионални вариации.

България след последните избори застава на 75-то място от 190 държави, спрямо 101-во място досега. В Европа най-висок процент на жените-депутати има в Исландия (47,6%), най-нисък – в Унгария (10,1%). Жените са около и над 40% от народните представители в скандинавските държави (без Дания) и между 35 и 40% в Испания, Нидерландия, Белгия, Дания, Германия Словения и Португалия.

Според историческите данни за България дялът на жените в 44-тото Народно събрание е част от една възходяща, макар и неравномерна, дългосрочна тенденция. Тя започва през 1945 г., когато първите 16 жени влизат в Народното събрание. От тогава до сега процентът на народните представителки като цяло расте.

Наблюдава се спад в началото на 90-те години и особено се откроява ниският процент жени в 7-мото Великото народно събрание от 1990-1991 г.: едва 34 жени (8,5%) от общо 400 депутати. Предвид големите правомощия на Великото народно събрание, такъв дисбаланс в представителството е притеснителен.