IMG_0899Всяка държава има защитени територии. От клоните на дърветата там надничат застрашени от изчезване птици, от храстите изскачат малки, рошави зверчета и се втурват по пътеката напред или пък от пясъците изпълзяват непознати още на науката видове гущери. Но има държави, в пределите на които съществуват защитени територии, приютяващи не 10, 20 или 50 вида птици и животни, а цели родове, някои от които включени в световната Червена книга. Подобно място е Дуранкулашкото езеро, което е с международно значение за опазването на повече от 260 вида ендемични, редки и застрашени от изчезване растения и животни. Заедно с намиращото се наблизо Шабленско езеро приютява 247 вида птици, от които 69 са включени в българската Червена книга. От срещащите се пернати 137 вида са с европейско природозащитно значение.
През територията на община Шабла преминава миграционният път Via Pontica и влажните зони представляват едни от най-важните станции при прелета на птиците по Българското Черноморие. Езерата са със стратегическо значение за червеногушата гъска например, като през зимата приемат почти цялата й световна популация. През този сезон над дивите територии тук летят и множество белочели гъски. Това определя местните влажни зони като едни от най-значимите зимовища на споменатите видове. През зимата тук всеки посетител може да види пойни лебеди, както и веселото цамбуркане на зеленоглавите патици във водата. Световно застрашената белоока потапница също гнезди в местните води. Покрай бреговете на езерата може да се срещнат различни застрашени видове невестулки, видри, черен пор, енотовидно куче, чакал или диво прасе.
Растителността също е представена с местни видове, които вече не могат да се видят никъде другаде в България. Тя е предимно от степен тип, с доминиране на житните видове. На местата с плитка, варовикова скала вятърът полюшва разнообразни треви, сред които цъфтят редица красиви пролетни растения: теснолист божур, волжки горицвет, наведена салвия, лизингово крило, ирисова помила и др. Тази растителност се е запазила само на малките, неразорани петна по високите места. Най-добре обаче е представена блатната растителност. В която и точка да се озовете, пред вас, вляво или вдясно, погледът ви ще бъде възпрян от обширни тръстикови масиви, папур, различни видове острици и др. По-богато на блатни видове обаче е Шабленското езеро, където пък вниманието ви ще бъде привлечено от блясъка на бялата водна лилия, жълтата водна роза и др. Пясъчната растителност включва повечето видове по българското крайбрежие, вписани в родната Червена книга: морски ветрогон, приморска млечка, пясъчна метличина и др.
Този храм на природата се намира само на 5 км от ГКПП Дуранкулак и румънския пункт Вама Веке, закътан в самия североизточен край на България. Дуранкулашкото езеро е най-северното по крайбрежието на Черно море и по произход е естествен лиман – потопена морска долина, отделена от морето с пясъчна коса. Водата му е слабо солена поради връзката му с морето, но по принцип се захранва с карстова вода от два извора. Средната му дълбочина е 1,4 м, а максималната – 4 м. Заобиколено е от земеделски земи и полустепни територии, а пясъчните дюни и плажната ивица го отделят от морето. Цялата територия от 4460 декара е обявена за защитена.

IMG_0919
Представянето на биологичното разнообразие на Дуранкулашкото езеро не може да бъде отделено от културно-историческото наследство на района. Съчетанието на природни и културни дадености е предпоставка за осъзнаване на ресурсите, които крият тези територии, в областта на туризма. Спокойствието на езерото, дивата крайбрежна ивица, незамърсените от индустрията и промишлеността прилежащи територии, историческото наследство на областта и бит т на местното население оформят един твърде интересен и атрактивен за всеки турист облик на региона.
В светлината на това, важно място заема изцяло изследваният вече археологически комплекс в западната част на Дуранкулашкото езеро. През 1974 г. там са разкрити останките от най-старото и най-голямото неолитно селище в континентална Европа – от 5250 до 3800 г.пр.Хр. По-късно селището е било преместено на Големия остров (в западната част на езерото са разположени два острова – единият с площ 5,3 дка, другият – с площ 20 дка), който при тогавашното по-ниско ниво на морето, е бил свързан със сушата и всъщност е представлявал полуостров. Там през каменно-медната епоха се образува селищна могила. На Големия остров е установена най-ранната каменна архитектура в Европа. Тук се намира Храмът на Кибела – един от най-големите праисторически некрополи в света.
Днес може да видите Голямата могила и хилядолетните останки само ако наемете лодка от няколкото дървени пристана, обграждащи езерото. Те ще ви прекарат през красиви острови от тръстика, ще завивате често вляво и вдясно, плъзгайки се по ръкави и водни коридори, докато стигнете до обраслия с трева Голям остров и лодката не забие нос в песъчливия бряг. Стъпвайки на него, преминавате в миналото – толкова назад в миналото, което никой в Европа не помни.

Share Button