В дъждовния есенен ден вървим към пещерата. Пътеката, тясна и обрасла с трева, се вие по десния на бряг на река Осъм. Дъждът не позволява да се насладим докрай на есенните багри и ни принуждава да усилим хода. Търсим подслон, така както може би хората преди повече от 70 000 хил. години са го търсили и са го намирали в Деветашката пещера.
Разположена на 18 км североизточно от град Ловеч и на 2 км от село Деветаки, тя е известна още като Маарата или Окната заради седемте различни по големина отвора на тавана, през които светлината прониква и осветява централната зала и част от двата клона. Стигаме до входа – широк е 35 м и висок 30 м. На около 40 м навътре той се разширява, като образува просторна зала с площ 2400 кв.метра.

Деветашката пещера е сред най-красивите и значими пещери не само в България, но и в Европа, казва Р. Гущараклиев от Регионалния исторически музей в гр.Ловеч. През 1996 г. е обявена за природно защитен обект от национално и европейско значение. Природният феномен впечатлява най-вече със своите огромни размери и както твърди един турист, посетил пещерата в началото на миналия век, попадайки вътре, хората се чувстват дребни като мравки. От централната зала на около 200 м от входа се отделят два клона. Левият е дълъг повече от 2 км. През него протича малка река, която преминава през залата и се влива в р.Осъм. Десният е сух и топъл. Входът му има височина 2,5 м и ширина 5,70 м. Навътре се разширява и добива формата на правоъгълна зала. Този клон завършва чрез една малка галерия в кръгло помещение известно под името Олтара. В пещерата освен рекичката, която се образува от намиращите се във вътрешността 11 извора, водната картина се допълва и от около десет естествено образувани езера. Всичко това прави Деветашката пещера естествено селище. Добрите условия за живот – големите размери, осветеността на голяма дълбочина, възможността за отбрана, съседството с извори и река, гори с дивеч и пасища – привличат вниманието на човека от дълбока древност.
Открити са доказателства, че пещерата е населявана от хора през цели седем епохи – от старокаменната, преди около 70 000 години, та чак до средновековието. Всяко едно от тези поселения е оставило своя дом и „покъщнина“ в естествената обител. Обикновено входовете на жилищата са били обърнати на север, откъдето идва светлината. Изградени от колово-плетена конструкция, измазани с кал и вероятно покрити със слама.
Първите обитатели са били неандерталците. Те изработвали своите оръдия от каменни отломки. След тях, през късния палеолит, се заселили представители на нов вид човек – хомо сапиенс фосилис – разумен изкопаем човек. Появяват се и първите оръдия, изработени от кост.
Деветашката пещера е сред пещерните находища с най-богати културни останки от новокаменна епоха – VІ хил.пр.Хр. Най-голямото поселение обаче е от времето на каменно-медната епоха – V хил.пр.Хр. Тогава хората заселват почти цялата й площ. Открити са голям брой керамични съдове, каменни и костни оръдия, медни шила, медна кукичка за въдица, както и детско погребение с добре запазени глинени съдове.
От края на III и началото на II в. се датира и намереният печат от Родос върху дръжка на амфора, който доказва, че хората, населявали пещерата и местата около нея, са поддържали връзки с островите от Егейско море. Аналогичен на този печат е открит и при разкопки на Ловешката крепост.
През римската епоха в централната част, над изворчето, е изградено светилище. Сред останките от сградата е намерена оброчна плочка с изображение на Артемида, яздеща сърна. По-късно през средновековието пещерата не е обитавана постоянно. Откритите материали свидетелстват, че тя вероятно е била използвана като убежище при опасност.
Районът около пещерата също е осеян с останки, свързани с историята по българските земи. От ляво на р.Осъм археологът Георги Китово проучва през 80-те години на миналия век няколко тракийски могили. Видният историк смята, че реката е изпълнявала ролята на митичната река Стикс, през която мъртвите е трябвало да бъдат превозени, за да намерят своя покой.
Днес Деветашката пещера е естествена обител на скални лястовици и колонии от прилепи, а в течещата през нея река може да се види риба. Годишно тя се посеща от не малък брой туристи, както и специалисти, продължаващи работите по проучванията на този естествен през хилядолетията дом на човека. За уникалността й говори и фактът, че в нея често е идвал последният български монарх Борис III. Местните хора разказват още, че младежи, запленени от красотата на пещерата, дори се венчали тук.

Share Button