4L6A6971[1]

В късния ноемврийски следобед огромни групи от хора вървяха към зала „Фестивална”. Предстоеше голям празник. Събитието на годината в културния афиш на България. По покана на BALKAN ENTERTAIMENT COMPANY и радио Z ROCK за втори път в София се насладихме на британските титани на хард-рока – DEEP PURPLE! В атмосферата имаше нещо магическо, почти ритуално. Към 18.30 вратите на сакралното място се отвориха и най-разнородната компания, която съм виждал, се спусна с тържествен рев към поредната доза сгряващи бъдещето, неповторими спомени. Около 19.40 часа понаместилото се някак множество интелигентно послуша краткия 25 минутен гиг на родните рок ветерани „Конкурент”. Последва близо 30-40 минутно пренареждане на сцената, проверка на звука … и още преди да сме поели глътка въздух светлините угаснаха и убийствено интро възвести виртуозния и оглушителен ураган, който щеше да ни държи в магията си през следващите два часа! „Новобранецът” в бенда Don Airey /работил още с Rainbow, Black Sabbath, White Snake, Gary Moore, Jethro Tull, Ozzy Osborne, Quoter Mass, STLVER и много други/, качен като че ли на пиедестал над другите и заобиколен от клавирите си, излъчваше някаква странна смесица от благородство, непредвидима агресия и финяшки непукизъм, но балансирани по невероятен начин. А заигравката на Mr. Airey с българския фолклор по време на неговото соло му донесе едни от най-големите овации, които съм чувал на концерт в България. В десния ъгъл на сцената свещенодействаше магьосникът на струните Steve Morse! За някои – гений, за други – вечният заместник на Човека в черно /Ritchie/ – той намери себе си през тези 13 години и, по моему, изживява пиковите моменти в кариерата си точно с PURPLE ! Брилянтен както в старите песни, така и в солата си Mr Morse прояви и чувство за хумор, подкачайки с потпури от Led Zepellin, AC/DC и G’N’R /!?!?/! И ето че дойде ред на старците – разбойници, тройката, останала и до днес от оригиналния /МК 2/ състав, помитащата и може би най-добра ритъм секция в рока: Roger Glover /в началото на “Black Night” завихри такова соло, че много китарни герои биха му завидели/ и Jan Paice, който с годините става все по-добър и, разбира се, Jan Gillan – най-важният, за да ги има DEEP PURPLE и сега, 40 години след създаването на бандата. И въпреки че времето е оставило своя отпечатък – белите, подкъсени прически, бръчките и липсата на емблематичните и за PURPLE, а и за соловия Gillan, писъци и разходки по високите етажи на вокалната техника Mr. Gillan е все още един от най-големите гласове на световната сцена, а свежестта и настроението, с които работят тези достолепни рицари на тежкия рок, е потресаваща и много заразителна! И ако някой го е мъчило съмнението, дали още са на нивото, на което сме ги гледали и слушали през годините, ще му отговоря така: Това беше най-добрият концерт на PURPLE в България и най-добрият въобще у нас! Времето неусетно отброи два часа бляскави преживявания с живи късове рок история – Fireball, Into the fire, Highway star, Pictures of home, а по-новите Rapture of the Deep, Kiss tomorrow Good Bye, звучаха по-добре от студийните си варианти! Кулминацията естествено беше “Smoke on the water “, на който хора от поне 4-5 различни поколения пееха, смееха се и плачеха от щастие! И в заключение ще си позволя да използвам думите на наш ТВ водещ: „Дами и господа, станете и се поклонете………на DEEP PURPLE!”

Share Button