Dobrudjanska kashta Garvan

Стегнали сте вече куфарите за най-дългата ваканция в годината и отново търсите онова местенце, където хем може да си починете, хем да научите нещо ново, а защо не и да вкусите нещо различно. Този път ще ви предложим с. Гарван. Малкото селце е сгушено само на 40 км oт Силистра, на 20 км от общинския център Ситово и на 4 км от брега на р. Дунав. Пътят от него до северното ни Черноморско крайбрежие също не е твърде дълъг. Така Гарван може да стане и междинна точка от вашата по-далечна цел – морето.

В момента в селото живеят постоянно 460 души, като населението е изцяло християнско. Старите жители на тези земи били наричани “гребенци”, тъй като младоженките носели украшение във формата на петльов гребен година след като са минали под венчило. Именували ги още и “елинци”, от турската дума “ели” – побрежие.

Попаднали днес в Гарван, може да научите много любопитни легенди, неща за фолклора и историята, но това, което със сигурност не бива да пропускате, е да видите “мелницата на дядо” и да опитате “хляба на баба”.

Някога в с. Гарван е имало три мелници, но днес е оцеляла само една. Намира се в непосредствена близост до Добруджанската къща и е част от нея. Изградена е в началото на XIX в., в типичния за крайдунавска Добруджа стил. И тя, както и къщата, е била собственост на сравнително заможен местен жител. Хората от селото и околностите са идвали тук, за да смелят малай (царевично брашно), пшеница и булгур. Зърната се превръщали в брашно с помощта на два големи камъка, наричани ромели, а задвижването им е ставало от немски мотор, произведен през 1920 г. Някогашният собственик го купил и приспособил да работи на дърва и въглища за нуждите на своята мелница. Историята разказва, че преди това двигателят е бил основна част на кораб. Заглъхнал отдавна, той отново отрони звук в края на юни, когато официално бе представен финалът на проект за възстановяването на мелницата и превръщането й в туристическа атракция.

Местните направиха от събитието своеобразен фестивал на хляба. Облечени в пъстри носии, гарванци, придружени от гости на селото, се отправиха в ранното юнско утро към полето за откриване на жътвата. С подходяща за случая народна песен жените влязоха в житния блок и със сърпове ожънаха първите ръкойки натежали златни класове. Прибирането на житото по този начин, смилането на брашното в мелницата на Добруджанската къща и месенето на хляба са били неизменна част от бита на хората в Гарван преди близо сто години.

“Моите родители изпращаха мен и брат ми да мелим брашно на тази мелница. Мамалигата и качамакът бяха основни храни за нашия край. Голям деликатес беше малайникът – сладкиш от царевично брашно, намазан с мед”, разказва Антоанета Костадинова, бивша учителка в селото, сега пенсионер. В своите тефтери тя още пази старите рецепти за месене на погачи и краваи и обещава да ги предаде на по-младите, за да имат и те това знание и отношение към хляба, което са имали хората в миналото. “Хлябът е едно от най-важните неща в живота ни – твърди учителката – и към него трябва да се подхожда внимателно”. От нея може да научите още куп интересни истории за ритуалите в правенето на хляб – от събирането на ръкойките, през съхраняването на брашното в кошове от ракита и върба, до печенето на хляба в специална пещ.

И днес в Гарван обредните хлябове са на голяма почит. Местните ги правят за сватби, кръщенета и селски събори. След ритуала по откриването на жътвата местните жени подредиха и изложба от обредни хлябове. Сред тях можеха да се видят “Пита за кръстник”, “Баница за свекърва”, “Кошница за сватба”, “Вълшебна баница” и др. За най-красив бе отличен краваят за откриване на жътва, омесен от леля Светлана, а специална награда взеха тиганиците на леля Мата.

Ако отидете в с. Гарван, спокойно може да отседнете в Добруджанската къща, където освен всичко друго ще ви предложат и сами да сготвите типичните мести рецепти под вещия поглед на домакините. Едно от най-предпочитаните ястия, извадени от бабините тефтери, е галушчената супа. На пръв поглед това е обикновена зелева чорба с лук. Към нея обаче се добавят малки хапки от брашно и яйца. Не са и за пренебрегване и тиганиците – точени кори със сирене и яйца, които се пържат в олио.

В края на лятото в селото предстои да бъде открит и Музей на комунизма, където ще могат да видят бюстове на Ленин и Георги Димитров, броеве на вестник “Работническо дело”, стари радиоапарати, грамофони и грамофонни плочи.

Share Button