IMG_0591_newЗдравните институции трябва да споделят отговорности„, казва д-р Андрей Кехайов, председател на Сдружение „Български лекар“ и президент Медицински форум на страните от Югоизточна Европа.

 

Визитка:
Андрей Кехайов е роден на 23 декември 1964 г. Възпитаник е на Медицински университет – Пловдив, специалност „Хирургия“. Защитава докторска дисертация. През 2000 г. е избран за зам.-председател на Българския лекарски съюз (БЛС), а на 36-ия събор на съсловната организация през 2002 г. – за председател. През април 2005 г. е преизбран и е председател на БЛС до 2008 г. През 2005 г. завършва магистратура по здравен мениджмънт във Факултета по обществено здраве в Медицинския университет – София. От април 2005 г. до днес е президент е на Медицинския форум на страните от Югоизточна Европа. Председател е на Сдружение „Български лекар“
Моля, представете Сдружение „Български лекар“ и Югоизточния медицински форум, на които сте председател.

Какви са основните им приоритети?
Сдружение „Български лекар” е създадено преди 4 години с решения на бившия управителен съвет на лекарския съюз. Неговата цел е допълнителното подпомагане на българските лекари, както и възможността за извършване на дейности, които не се позволяват от Закона за съсловните организации.
Сдружението осъществява логистична и правна подкрепа на лечебни заведения, лекари, общини. Освен това, сдружението изразява становища по всички въпроси, касаещи здравната система у нас. Реализираме конференции по значими въпроси, актуални за системата на здравеопазването. Към нас се обръщат за мнения и становища от общопрактикуващи лекари до университетски преподаватели. В обществото има необходимост от обективната истина и ние запълваме тази празнота.
През 2005 г. БЛС инициира среща на база на близки контакти със съответните съюзи в Македония, Албания, Гърция и създадохме организация, която да изразява общите интереси на страните от нашия регион – Югоизточния медицински форум. Така можем да реализираме проекти, които да са полезни за всички страни, да провеждаме форуми, полезни за интеграцията и обмяната на опит на лекарите. Постепенно организацията се разширява – присъединиха се Словения и Черна гора. На първия конгрес през септември 2010 г. в курорта Златни пясъци присъстваха повече от 650 лекари от 14 страни. Официално на този първи конгрес се присъединиха лекарските съюзи от Украйна, Сърбия, Босна и Херцеговина. Сега очакваме присъединяването на Турция и Румъния. Това е мащабна организация, която акцентира върху най-значимите социални въпроси, които се обсъждат на конгресите с участието на световноизвестни лекари. Тези форуми се превръщат в своеобразен университет. За първия конгрес получихме висока оценка не само от присъстващите, но и от Европейската комисия по непрекъснато обучение.Kongres-Varna-2010-1_new

Необходими ли са промени в здравеопазването?
Това е широка тема с много аспекти. Здравеопазването трябва да се разглежда като един организъм, а не да говорим само за отделни елементи от него. За да е устойчива здравната система и да функционира е необходима адекватна регулация на всички нива. Ако не се реализират правилни политики, страда цялата система. Има неразбиране от институциите по този въпрос. Често се търси вина само в лекарите, което е недопустимо. Проблемите трябва да се разглеждат цялостно. Системата страда и затова се допускат грешки. Без устойчива здравна система, на риск се поставя цялото общество. Управляващите имат нужда да се казва истината. Необходим е обществено-политически консенсус. Повече от всякога е належащ обективен дебат и търсене на решения по конкретните стъпки, с които да се гарантира достъпа до медицинска помощ, нейното качество и адекватното финансиране. Това са основните елементи, които гарантират системата. Можем да почерпим опит и от европейските практики. По тези въпроси ще разискваме на високо ниво на втория конгрес на Югоизточен медицински форум във Варна през септември с представители на Световната здравна организация. Ще дадем отговор чрез публичен дебат, на който ще поканим представители на властта, на всички институции.

Прилагат ли се световния опит и медицинските достижения у нас?
Безспорно това е важен елемент за квалификацията на лекарите и доброто медицинско обслужване. За съжаление, поради слабото финансиране малка част от българските лекари имат възможността да присъстват на световните форуми. Затова и една от целите на нашия форум с участието на лекари от световна величина, е да дадем възможност на повече лекари у нас да чуят от първо лице основните проблеми, които обсъждат учените по света.
Имаме добро ниво в медицината, но във високотехнологичната област определено изоставаме, с изключения на отделни направления. Необходим е адекватен ресурс, за са поддържа на добро, безкомпромисно ниво квалификацията на лекарите. Независимо колко ще струва на държавата, това е от полза за цялото общество. И не се измерва с пари. Най-важното да се гарантира сигурност на гражданите. Липсата на технологии у нас води до това те да търсят възможности за лечение в чужбина.

Страната ни предлага ли добри условия за лечение на определени заболявания, за т.нар. медицински туризъм?
България има всички географски условия – планини, море, лечебни минерални извори и т.н., но капацитетът не се използва ефективно. И в това отношение изоставаме с инвестициите. Медицинския туризъм би могъл да носи приходи на страната ни, ако се използват пълноценно даденостите. Това е въпрос на национална здравна политика.
Имаме ли постижения в здравеопазването, медицински постижения, които са на световно ниво?
Имаме някои постижения, но те са епизодични. Отново неадекватното финансиране и липсата на инвестиции в научни постижения отдалечава големите постижения. Българските лекари са на добро ниво, но изоставаме в технологичната медицина. Голям проблем е и липсата на добри условия на труд, което води до търсене на възможности за реализация извън страната ни.

Кои болести се срещат най-често у нас? Работи ли се по профилактиката им?
За голямо съжаление сме на едно от водещите места в Европа по заболявания на сърдечносъдовата система. Висок е броят на онкоболните. Наблюдаваме сериозен демографски срив, най-вече поради липсата на профилактика, превенция на заболяванията. Средната продължителност на живота у нас е с 10 години по-малка от тази в ЕС. Ето защо са необходими адекватни инвестиции в здравеопазването, които да подобрят демографското състояние, да се увеличи продължителността на живота. Има възможност да се използват средства по определени програми. Но затова е необходима и прозрачна здравна политика, в това число и лекарствена. Здравните институции трябва да споделят отговорности.

Share Button