Съжаляваме, този текст е наличен само на Английски (Сащ). For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

Литературното четене организираха Центърът за еврейско-българско сътрудничество „Алеф” и Сдружение Бургаска писателска общност

Alberta AlkalayНетрадиционно и емоционално в Бургас бе отбелязан Международният ден в памет на жертвите на Холокоста. На 28 януари в Дома на писателите Центърът за еврейско-българско сътрудничество „Алеф” и Сдружение Бургаска писателска общност поднесоха своята почит към погубените от хитлеро-фашизма чрез словото. Вместо венци и цветя, 12 бургаски поети положиха букет стихове, родени от болката, състраданието и стремежа към различен свят, в който жестокостта и омразата са изкоренени.
„Паметта е рамката на човешкия живот. Тя е гаранцията за нашето утре. Човечеството от векове се усъвършенства в това, да изтребва другия. А Холокоста е зло, което не се побира в човешкия разум. Изтребени са над 9 млн. души, не само евреи, а и много инакомислещи, противопоставящи се на системата хора. Ние трябва да предадем паметта за това на хората след нас, за да не се случи злото отново.
В деня, когато в цял свят се почита паметта на загиналите в концентрационните лагери по време на Втората световна война, България прибавя и още едно преклонение – пред достойните и смели свои граждани, спасили българските евреи от депортация. Знаем, че в този акт със своето чувство за справедливост се е включила активно българската писателска общност. Затова днес избрахме този нетрадиционен начин – да почетем паметта на загиналите чрез поетичното слово. Така още веднъж ще се убедим, че трябва не да унищожаваме ближния, а да му подадем ръка. Защото другият, това сме ние”, каза Алберта Алкалай, председател на Център „Алеф”.
„Паметта като спасение” бе мотото на литературното четене. Своите поетични послания за общочовешките ценности поднесоха: Венда Райкова, Керана Ангелова, Бина Калас, Мина Кръстева, Асен Йорданов, Живка Иванова, Диляна Тинева, Лили Христова, Зорница Петрова, Светла Гунчева, Катерина Стойкова – Клемер и Елка Василева.
Бургаските поети са убедени, че доброто е по-непреходно от злото, въпреки, че то и днес продължава да взема жертви. Но и в най-непрогледния мрак се заражда светлина. Тя идва с младите и с децата. Тяхната нетърпимост към жестокостта и безумието да убиваш бе илюстрирана със стихотворението „Не убивай”, написано от 4-годишната дъщеря на поетесата Диляна Тинева веднага след атентатите в Париж.
„Тук няма да се върна вече никога”, заяви в стихотворението си „Бухенвалд” доайенът на бургаските поети Венда Райкова, с което обобщи стремежа на бургаската писателска общност към свят без омраза.
Продължение на поетичната вечер бе документалният филм „Да помним”, който разказва историята на бургаските евреи и техните спасители.

Share Button