BeFunky_DSC00866_cherga.bg.jpgНе са много българските паметници, които са добре познати по света. Боянската църква обаче е сред свотовноизвестните наши старини, един от седемте паметника в България под закрилата на ЮНЕСКО. Пред гения на майстора, изографисал църквата, са се прекланяли короновани особи, президенти, филмови звезди и обикновени хора. Днешният паметник на културата присъства неизменно в програмата на почти всички първи дами, посетили в България.
Боянската църква се намира в подножието на Витоша, в покрайнините на столицата. Изграждана е три пъти през три различни периода. Строежът й започва в края на X и началото на XI в., когато на това място съществува силна крепост, наречена Боянос. Съградена е по кръстокуполен план – основата й във вътрешността е под формата на кръст, увенчана е с купол. Стените са здрави, с дебелина около метър, зидани предимно с тухли. Акустиката на църквата се дължи на майстори от XIII в. и е постигната чрез глинени съдове, вместени в кухината на стената.
Според специалистите тя се е запазила почти непокътната, благодарение на факта, че Бояна е била с привилегирован статут на дервентджийско село, а дервентджиите се грижели за охраната на проходите и са имали право на собствена църква. Въпреки това и днес има следи от куршуми или ножове върху дъбовата врата на храма, която е най-старата врата в България – от 1259 г.
В Боянската църква е запазена живопис от XI – XII в. Второто зографисване става през XIII в., когато е изградена и т.нар. Калоянова част. По това време владетел на Средецка област е Калоян, който дарява средства за изписването. Неговият образ и този на съпругата му Десислава могат да се видят в църквата. До тяхното изображение стои старобългарски надпис, който гласи, че църквата е изписана през 1259 г. с помощта на Калоян и по време на царуването на Константин Асен Тих и неговата съпруга Ирина.
Изображенията в църквата са над 240 и се отличават с изключителен реализъм и одухотвореност. Точно са пресъздадени преживяванията на персонажите, а изрисуваните елементи от бита и облеклото са от особена важност за етнографската наука. На определени места дори може да се говори за представяне на изображенията в дълбочина, и това във време, когато живописта е плоска и двуизмерна, разказва Мариана Трифонова, началник филиал “Боянска църква” към Националния исторически музей. Госпожа Трифонова е станала свидетел на различни открития, разбулили много загадки и внесли яснота в нашата история. През януари 1977 г. в параклиса на Калояновата църква е открит Боянският псалтир. Малката книжка от средата на XIII в. е била скрита в кухина в стената, вероятно при съдбовни за страната събития. Интересна е с красивото си изписване на среднобългарски език и оригиналната, кожена, червена подвързия.
Работите по реставрацията и проучванията на стенописите също изненадват приятно учените. Мариана Трифонова си спомня за откриването на “Въведение Богородично” от XIII в., който е бил добре скрит под стенопис със същия сюжет, но направено век по-късно. Интересно за изследователите е било и разкриването на изображението на главата на Богородица от XI в., на връщането в църквата на сваления в началото на миналия век живописен слой с изрисуван на него Св. Георги.
При археологическите проучвания в двора на Боянската църква са открити погребения в южната, северната и западната страна. В самата църква също е открито погребение на мъж от XIV в. А след направени проучвания и възстановки по черепа учените изказват хипотезата, че там е бил погребан Алдимир, син на Витомир, чието изображение до началото на миналия век се е намирало вътре в храма.
Последната тайна, която разкри Боянската църква, е името на майстора зограф. През март тази година учените се натъкнаха на граматически издържан надпис на български език, който гласи “Аз, Василий, писах (рисувах – б.а.)”. Надписът се намира от лявата страна на вратата, успоредно на известни от вече две години изображения на възрастен и млад мъж от другата страна.
Екип от учени направи заключение, че надписът е оставен от Василий Зограф от село Субоноша, Серско – един от тримата майстори, рисували църквата през 1259 г. Нанесен е с въглен върху грубата мазилка на църквата, която два-три дни след нанасянето си се покрива с втори пласт, вече фина мазилка, която е стояла до 1980 г. След поемането на работата по изписването на храма, съгласно традицията, никой не е имал достъп до църквата до завършване на фреските. Така че подписът във всички случаи е на един от тримата художници, казват учените.
Като доказателство те привеждат Боянски поменик – официален списък на Българската православна църква от средните векове с имена на български царе и патриарси, за които трябва да се чете помен на официални празници. Там е вписано “Василий Зограф от с. Субоноша Серско”. Появата на името на един художник, и то от село, между имена на известни хора, което липсва в помениците от други църкви, очевидно е свързано със заслугите по изписването на храма. Тъй като е споменато само неговото име, а не и това на Димитрий и третия художник, следва да се заключи, че Василий е бил главния художник, т.е. човекът, когото наричаме Боянския майстор.

Share Button