„Нашите книги можете да изгорите, но нашия дух – никога!“

Поп Богомил

Силата на Богомилската вяра преодоля човешката природа и смъртта. Само с такава безусловна вяра, че „Истинският рай, не е в религията, а в духовността“, Човекът може да открие Бога в себе си, да пожертва живота си за добруването на света. Вярата в Истината твори бъдеще, но тя често е неудобна за властта, защото е заплаха за нея. Ако Човекът разбере, че му е нужен само Бог, църквата ще опустее. Ересите призовават към отказ от светските блага. Мрачният религиозен фанатизъм и страхът от отслабване на властта довеждат до ожесточено преследване на богомилите. Стотици души умират на клада, но Любовта и човешкият дух не могат да бъдат изгорени на клада. „Изгори, за да светиш!” е богомилското верую. Когато Европа е в плен на примитивния средновековен феодализъм,“от малка България лумна ярка светлина, която събуди народите от робския им сън и запали факлите на безброй хуманистични движения, които освободиха човешката личност и доведоха до реално признаване на нейната духовност.“, пише акад. Христо Маджаров в книгата си „Завръщането на богомилите“. Учението се е разпространява бързо и  оказва огромно влияние върху развитието на европейските идеи. Във Византия император Константин VІІ Багренородни става богомил и през 957 привлича киевската регентка Олга с цялата й свита. През 958 г. 8 мисионери заминават за Хърватия, Унгария и Галия, които са между първоучителите на Албигойството. В Марсилия и Будим те основават две големи църкви, известни като Катарство и Албигойство.  В Панония проповядва Михаил Унгарец (Макрина). Комитопулът[1] Шишман и синовете му Аарон, Давид, Мойсей и Самуил разпространяват учението в Кипър, Охрид, Прилеп, Солун. Петър Осоговец, както и почти всички богомилски водачи, обикаля и пътува много – северна и източна България, в земите на сегашна Румъния, до самите Карпати и дори в Западна Русия. Основава църкви в Доростол, Севастопол,  Варшава, както и в Краков, Виена и Рига , където работи заедно с Епископ Симеон Антипа, който грижливо преписва с коментар свещените книги на богомилите, лично ръкополага 35 презвитери. Светомир Македонец в продължение на 30 години създава богомилски църкви из Европа и Азия. Разпространението на учението в земите на днешна Сърбия е свързано с Хамерон Дубровницки  – учен и просветен от Александрия, който става епископ в Дубровник, предвожда движението, пише и преписва богомилски книги. Особено трайно и дълбоко е въздействието на богомилската ерес в Южна Франция и Северна Италия.В това мрачно предренесансово време България става символ на богомилското учение. На много места еретиците били наричани „българи“ независимо от националността им.

Създават се центрове във Византия, Сърбия, Босна, Херцеговина, Далмация…. Когато Братството е преследвано от църквата и властта,  Школата се изнася към тях. Когато е „жестоко потъпкан у нас, Българският Дух имигрира на Запад и запали пламък, който роди колоси като Ян Хус, Лутер, Коперник, Коменски, Бруно, Лок, Русо и др. водачи на Хуманизма. Огънят обхваща и Италия, Франция, Германия, Англия, Испания, Чехия, Полша и Русия. Получават различни названия: бугри, катари, албигойци, патарени и…. Хусизмът, Обществото на чешките братя, квакерите в Англия и САЩ, розенкройцерите… са все от този български огън.“ Богомилството е съхранило познания от древните мистерии, строго пазени и скривани от църквите. Неговите водачи, както Христовите ученици и Апостоли, са свещенодействали и предавали посланията му. Затова същността на това учение е Езотерично християнство. Богомилството – това това е Духът на българския народ, който има високоидеален отпечатък върху социалния живот и култура на другите нации.

В историческия си очерк „Богомили“ руският писател С. Венгеров прави извода: „Богомилството е един от ония редки случаи, когато славянството е вървяло начело на човечеството, когато по-добрата част на силния със своята философия Запад на драго сърце е преклонил глава пред нравствената сила на славянските “еретици”… Богомилството е имало грамадно влияние върху хода на европейските идеи. Албигойците във Франция са приели цялото учение на богомилите. Ние се убеждаваме, че великото значение на славянската мисъл за по- нататъшната общоевропейска свобода се е изразило като религиозна свобода.“

Богомилите са предшественици и вдъхновители на Ренесанса,Реформацията и Великата Френска революция, които положиха основите на хуманизма в Новия Свят. Ако църквата е изиграла огромна  роля за утвърждаване на държавността, опазване на българският език и култура през вековете, то богомилството има изключителен принос за съхранението на христовите ценности и добродетели, за утвърждаването на хуманизма. Остава непобедимо, защото това е чисто духовно влияние, а не религиозно или църковно дело. Причината за това явление очевидно се заключава в дълбоките нравствени основи, заложени в неговите принципи. Доказателствата за подобни твърдения са осеяли пътищата на богомилите. Дори духовенството, което навремето е подлагало на унищожение  еретиците, е променило облика си, под  влияние на разбиранията им, превърнали се в морална норма през вековете. Специалното внимание, отделяно на Женското начало и ролята на жената в богомилските общности, като уважавана личност с равни права, отрежда достойно място на този възглед в днешната култура на общуване.

Съвременните чужди изследователи отдават почит на българската следа, оставена от богомилите в националната им история, а в редица западни университети се изучава българския гносис, космогония, теургия, хуманизъм и пр. В страната ни отново се заговори за богомилството. Човечеството навлиза в Епохата на синтез на сърцето и ума, на науката и изкуството, на по-дълбокото разбиране на езотеричното познание в Епохата на Духа.

За историите около „Светия Граал“, магическите и свръхестествените способности на богомилите, енергийните им преобразования и мистериозните изчезвания „яко дим“ на висшите им посветени, както и за крепостта Монсегюр – този „Стоунхендж на богомилите“, изгграден изцяло според астрологически и окултни правила, по проект на българските богомили, можете да прочетете в следващите броеве на списанието.

Д-р инж. Гинка Стоева

 

Share Button