IMG_2221
Изабела Шопова е родена във Варна. Завършва математическа гимназия и Техническия университет в родния си град. През 2002 г. емигрира със съпруга си и дъщеря си в Нова Зеландия. Понастоящем живее в Бризбън, Австралия. Казва за себе си, че е инженер по образование, търговец по професия и пътешественик по душа; че има два паспорта и адреси в три държави. След седем години Изабела бе в София, за да представи книгата си “На изток – в рая”, в която разказва за ежедневното и необичайното, приключенското и баналното, с които се сблъсква през шестте години, прекарани в Нова Зеландия.

Защо наричате Нова Зеландия “последния рай на земята”?
Това не е мое откритие. Нова Зеландия се саморекламира и е позната по света като последния земен рай. Островът има недокосната природа и е късчето земя, населено най-късно – само преди няколко века. В този смисъл можем да кажем, че е запазило девствеността на рая. Аз лично винаги съм искала да знам как “кивитата” са успели да запазят човешкото у себе си, да се предпазят от профанизацията, която залива света. Силно се надявам поне малко да съм се заразила с тяхната щедрост и доброта и ако мога, да предам от това частичка на някой друг. И така смятам, че светът ще стане по-добър.

В книгата си говорите за техния вкус към адреналина. И неслучайно те имат спортове, които са свързани именно с вдигане на адреналина. Това, че живеят толкова подредено, от наша гледна точка дори скучно – дали пък начинът за търсене на адреналин не е точно този?
“Кивитата” не се фокусират върху материалната страна на живота. За тях това няма значение. Те не инвестират живота си в построяване на къща, вила, купуване на кола. За тези хора са много по-важни емоциите, преживяванията. Адреналиновите спортове и всичко, което носи енергия, емоция и спомен и им допада. Това е тяхната същност.

Наричате ги кивита?
Те сами се наричат по този начин. Това е общоприетото название за жителите на Нова Зеландия. Наричат се така с чувство на гордост и с лека нотка на самоирония.

Чувстват ли се в изолация от “цивилизования” свят?
Всеки новозеландец, който разбере, че сте от Европа, много бързо ще вмъкне в разговора, че те са далече от останалия свят, че са изолирани. Това е нещо като национален комплекс, но те умело го преодоляват. Пътуват много, още от ранна възраст. Били са в Европа, обиколили са света, но в крайна сметка са стигнали до философския извод, че по-хубава страна от Нова Зеландия няма и че искат да живеят по този начин, в тази страна. Мислят, че цивилизацията, макар и изискана, е твърде шумна, мръсна и стресова.

Покриват ли се нашите, европейски критерии за красота с тези на “кивитата”?
Не. Естетическите критерии, особено за външността на хората, са много различни. В Нова Зеландия няма абсолютно никакво значение как изглеждаш. Хората ходят боси, с тениски със скъсани ръкави, неподдържани коси и зъби. И човек с такава външност може да бъде както преподавател в университет, така и световен шампион в някакъв спорт. Новозеландците не гледат външността, не слагат етикети на хората, а ги приемат според постъпките им.

Кога се почувствахте истински приобщена към тази страна?
Разбрах, че принадлежа и на тази земя, когато я напуснах. Това е общочовешка особеност. Много важен беше за мен моментът, когато придобих новозеландско гражданство. Фактът, че има документ, който ме прави равна с другите, ми даде самочувствие на равностойна, макар че новозеландците никога не са ме поставяли в положение да се чувствам чужденка или чужда. Те са изключително щедри и отворени хора. Имах и един друг много емоционален момент, когато там загубихме близка приятелка, българка. След като си тръгнахме от погребението й, мисълта за парчето земя с български надгробен камък, за сълзите и болката, които оставихме там, ми дадоха някак правото да нарека тази земя своя. В нея бях заровила нещо от себе си.

Сега живеете в Австралия. Защо напуснахте райското кътче, което описвате?
Австралия е много по-различна от Нова Зеландия. След толкова много дъжд, сега живеем в страната на слънцето. Просто искахме да опитаме нещо друго. Търсим емоции, преживявания.

Защо наричате Нова Зеландия обърнатата страна?
Там всичко е наопаки. Страната се намира от обратната страна на света, кара се от другата страна на пътя. Дори и сезоните са наопаки. Веднъж обяснявах на моя роднина, която живее в САЩ, че учебната година в Нова Зеландия започва през февруари и свършва през декември, а през юли е зимната ваканция и как когато при нас е сутрин при тях е вечер и т.н. Тя слуша, слуша, опитва се да пресмята нещо, а накрая ме попита: “А какъв месец е при вас сега?”

Къде се намира България във вашата лична географска карта?
България е точно на сърцето ми. Аз съм България. Никога няма да бъда нещо по-различно от българка. Всичко, което има някакво значение за мен, играло е роля във формирането ми като личност, в определянето на житейските ми пътища и планове, е от България. България е най-важна в моя живот. Нова Зеландия е един допълнителен слой, една декорация към голямата торта на личността, която е приготвена в България.

Как ви се вижда днес страната ни?
След седем години се прибрах с много смесени чувства. Изпитвах ужас от срещата си с България. Опасявах се, че ще я заваря мръсна, сива, мрачна и неприветлива. През всичките тези години умишлено се опитвах да си припомням само лошите неща от страната, за да избягам от носталгията. София ме посрещна със слънце, зеленина, усмихнати и любезни хора. Днес един млад човек ми даде билетче в автобуса, защото шофьорът нямаше дребни пари да ми развали. Сега, след вече 24 часа престой в България, имам една идеализирана представа за страната ни. А София ми се вижда много променена и много красива. Казвам това с ясното съзнание, че съм заклета варненка, която смята морската ни столица за най-красивия град на света.

Share Button