aubergine_moussaka_mediterraans_large
Всеки от балканските народи си има свой възглед за това ястие
  Възможно е някой ден да възникнат тежки международни съдебни спорове относно авторските права върху мусаката, която българи, гърци, турци, сърби, румънци, арменци и македонци, всички поотделно, смятат за интимно свое национално достояние. В езиците на балканските народи думата „мусака” е обща, а етимологията й отвежда към арабската дума musaqqaa, което значи „изстуден”. В арабската кухня това е охладено ястие от домати и патладжани, което повече прилича на салата и по нищо не изглежда да има някакво родство с добре познатата балканска мусака. Но кой знае? Тъй като нейният исторически произход е неясен, по света се е разпространило мнението, че тя е старинно гръцко ястие. Това мнение се среща в различни кулинарни енциклопедии и справочници, а понякога началото на нейната история се отпраща към митологичната древност. В анимационния филм „Херкулес”на Уолт Дисни бог Хадес яде мусака и успява да се задави с нея. Впрочем обичаят да се приписва на гърците всичко, което е неразбираемо и неясно, не е нещо ново. В много средновековни латински манускрипти се среща надписът Graeca sunt, non leguntur (на гръцки е, не се чете), което най-често означава, че тази част от текста е на език, който преписвачът не разбира. Може да е гръцки, арменски, грузински. Днес повечето актуални рецепти за това ястие включват употребата на картофи и домати, което пък изключва нейната поява преди завладяването на Америка, откъдето тези два продукта са пренесени в Европа след XV век. Макар да е общо балканско ястие, мусаката все пак се е оказала податлива на определени регионални и национални влияния, довели до обособяването на някои традиционни форми и вкусове. Иначе казано, всеки от балканските народи си има свой възглед за мусаката. Гръцката, както и турската мусака обикновено се прави с патладжани и мляно месо, като продуктите предварително се запържват и после се редят на пластове, преди да се изпекат на фурна. Не е ясно дали съображенията за тази подредба са чисто естетически или функционални, но резултатът определено е не само естетичен, но и вкусен. При повечето български, сръбски и румънски версии доминиращият зеленчук са картофите. Освен това всички продуктите се готвят заедно, без да се запържват поотделно и без да се редят на пластове. Естествено, всяка национална кухня предлага и някакви регионални варианти (с тиквички, моркови, чушки и т.н.), както са възможни и вариативни подходи по отношение на подправките. Някъде наблягат на копъра, другаде на магданоза, в някои гръцки рецепти има канела и дафинов лист, а заливката е подсилена с жълто сирене кефалотири. Нека вметнем, че лукът и доматите са общо взето константна величина. Модерната мусака предполага още по-голяма свобода на интерпретацията. В кулинарните книги и сайтове има изобилие от варианти – със спанак, зелен боб, гъби, зеле, карфиол, тиква, с месо, без месо и т.н. Онова, което ги сближава, за да оправдае общото име, е формата – пече се в тава и отгоре винаги има апетитно запечена до златисто заливка от яйца, брашно и кисело мляко или сметана. Възможно е в усилията си да въведат строги регламенти и стандарти във всички сфери на живота евробюрократите един ден да посегнат и на мусаката. Подобни страхове едва ли са плод на излишна мнителност, след като унифициращите стратегии и практики в еврозоната отдавна са засегнали продукти като домати, краставици, плодове и пр. Това емблематично за Балканите и Ориента ястие все още е подвластно на артистичното регионално многообразие относно използваните продукти, тяхната подредба в тавата и крайния вкус, поради което евробюрократите биха се изправили пред сериозни изпитания, ако някой ден решат да концептуализират правилната европейска мусака. Ако все пак бъдат направени опити в тази посока, възможно е да се надигне мощно балканско движение в защита на мусаката и най-вече на правото всеки да си я реди и пече, както му харесва. Така традиционно враждуващите помежду си балканци могат най-после да се обединят заради обща кауза и в един глас да извикат: „Долу ръцете от мусаката!”

Share Button