гр. Банско – музей „Никола Вапцаров“
Родната къща на поета Никола Вапцаров е превърната в музей през 1952г. След 3 реконструкции – 1960, 1979 и 1992 г. – сегашната експозиция е направена на високо професионално ниво и се отличава с нетрадиционния за мемориален музей метод на поднасяне на информацията.

[mapsmarker marker=“6″]

По указания на членовете на семейството на поета – майка му Елена, брат му Борис и сестра му Райна – отчасти е възстановена домашно-битовата среда и обстановката по време на неговото детство. Музея има 3 функционални части – видео-зала в 2 помещения /с капацитет 40 места/, където е представено и родословното дърво на поета; автентична етнографска експозиция и видео-зала – „Поезията на Вапцаров“. В музея са изложени и копия от ръкописите на Вапцаров, първите публикации на неговите стихове, събрани по-късно в отделна стихосбирка. Във витрина се пазят костюмът, ризата и часовникът, носени от поета преди разстрела. Музеят разполага с готови беседи чрез видеоматериал на английски, немски, френски и руски език. Къщата-музей е обединена в един комплекс с Дома на изкуствата и поезията.

гр. Банско – музей „Неофит Рилски“

Къщата е архитектурно-строителен и исторически паметник на културата с национално значение. Това е родната къща на Неофит Рилски /Бенината/. В нея той живее до 1811 г. Тя е типичен образец на банската архитектура от краяна XVII и началото на

XIX в. Патриархът на новобългарското образование и просвета Неофит Рилски /роден 1973/ учи иконопис при Тома Вишанов – Молера – основоположник на Банската художествена школа. Рисува в Рилския манастир, където по-късно става и монах. Целият му живот е отдаден на науката и просветата. Автор е на първата българска граматика /1835 г./. Oт 1981 г. къщата функционира като музей. Състои се от две части – автентично запазената къща на бележития възрожденец с етнографска експозиция и документална експозиция, излагаща най-ценното от богатото наследство на Неофит Рилски – главно писма, снимки и книжовен материал. Във фонда се съхраняват над 400 документални и веществени материали.

гр. Банско – Велянова къща

Веляновата къща е архитектурно – етнографски музей, чиято декоративна украса е обявена за паметник на културата с национално значение. Това е най-оригиналната банска укрепена къща от епохата на Възраждането, която е запазена и до

наши дни. Веляновата къща в Банско е била собственост на богато семейство, но когато заможният й стопанин бил на път, нахлули разбойници и убили жена му. Той не се върнал повече в нея и къщата запустяла. През 1835 къщата е подарена от банскалии на Уста /майстор/ Велян Огнев, поканен да участва в украсата и обзавеждането на храма „Света Троица“. Той я изографисва отвътре и отвън, превръщайки я в истинско произведение на изкуството. Къщата е била много модерна за времето си двукатна къща, градена само от камък и дърво, с характерните две взаимосвързани в приземието скривалища и пет стаи на етажа с чардак. Голяма ценност представляват стенописната украса на „Синята стая“, изкусната дърворезба на чардака /централната розета/, геометричните и растителни мотиви в югоизточната стая на южната фасада. В едно от приземните помещения е организирана етнографска изложба-базар, подобна на тази в Дома на изкуствата и поезията.

гр. Банско – Постоянна иконна изложба „Банска художествена школа“

Постоянната иконна изложба е уредена в най-старата и запазена сграда в Банско – 1749 г. Обявена е за паметник на културата. Къщата е изпълнявала функциите на женски метох към Хилендарския, а по-късно към Рилския манастир.

В шест изложбени зали се проследява развитието на Банската иконописна школа от стенописи, в т.ч. от Рилския манастир. Изложбата разполага с готови беседи на английски, немски, френски и руски език и озвучаване с църковни песнопения.

Иконната изложба, сполучливо настанена в сградата на възстановения метох, дава великолепна представа за наследството, оставили колоритните даровити творци от Банско през 18 и 19 век, което ги нарежда между най-високите постижения на българския творчески гений. Макар да си сътрудничат с другите културни центрове в страната/ Самоков, Дебър и Трявна /, те запазват докрай самобитните стилови отлики на своето изкуство.

Родоначалник на Банската художествена школа е Тома Вишанов, който се завръща със самочувствие след престоя си в няколко европейски страни. И повлиян от влечението и интереса си към мимолетното и трудноуловимото в изображенията на човека, смело експериментира. Най-добро доказателство за това е изключително ценната икона „Благославящият Христос“, където Спасителят е нарисуван като испански благородник. Делото му е продължено от неговия син Димитър и внукът му Симеон Молерови.

гр. Банско – църква „Св.Троица“

Храмовият комплекс „Света Троица“ е една от най-големите исторически и културни забележителности на град Банско. Църквата, която като архитектурен тип представлява трикорабна псевдо базилика и е една от най-големите в страната, е строена през

1835 г. от местни строители – Григор Доюв, Лазар Глушков по инициативата и с материалната подкрепа на влиятелния търговец Лазар Герман (Голев). Иконостасът и рисунките по колоните и свода в нея са дело на Велян Огнев – представител на Дебърската художествена школа, а иконите са изписани от прочутите майстори на Банската иконописна школа Димитър и Симеон Молерови. Църквата е образец на великолепен синтез между архитектурни обеми и пространства, дърворезба, фрескова живопис и икони. Нейният величествен силует прекрасно хармонира с изградената в непосредствена близост тридесет метрова часовникова кула-камбанария.

Църквата е дълга 44 м, широка 22 м и е висока 9,5 м.

Share Button