Белоградчишкият музей проучва късноримски преториум

Рядката за България находка се намира в местността “Анище” и е част от пътна станция

Още през XIX в. пионерът на българската археология Карел Шкорпил научава за старините в местността „Анище”, разположена на 12 км от Белоградчик, на брега на Салашка река. Бележките му обаче остават непубликувани, затова обектът е преоткрит чак в през 60-те години на ХХ в. Случайно е намерена масивна постройка от ІІ-ІІІ в. Сред руините ѝ е и укрито в гърне съкровище от 42 римски сребърни монети. Най-късните са на императорите Требониан Гал и Волузиан (251-253 г.). Постройката е разрушена при някое от варварските нападения в средата на ІІІ в. Първите интерпретатори на старините я отъждествяват с римска крайпътна станция или селище на известния римски път от Рациария (дн. Арчар) до важното кръстопътно средище Наисус (дн. Ниш).

През 2001 г., поради зачестили иманярски набези, Историческият музей в Белоградчик инициира провеждането на археологически разкопки в „Анище”, които продължават и сега. В хода им е разкрита значителна част от внушителен архитектурен комплекс от късноримската епоха – IV в., разположен на площ от над 2 дка. Разграничени са четири строителни периода, като във всеки от тях към съществуващото са добавяни конструктивни елементи и помещения, с цел увеличаване на капацитета и усъвършенстване на инфраструктурата.

Съдейки по монетните находки, използването на комплекса е продължило до втората четвърт на V в., когато той изненадващо е изоставен. Това време съвпада с опустошителните хунски нашествия там, но никъде в обекта не са установени разрушения, причинени вследствие на внезапно нападение или природен катаклизъм. Напротив, всичко говори за съвсем организираното му напускане, въпреки доброто състояние на инфраструктурата.

Пътните станции в Римската империя възникват като структурен елемент на държавната поща и нямат нищо общо с обслужване на обикновените пътници. Целта им е да ускорят и направят по-удобно пътуването по служба на куриери и официални лица. Станциите значително се различавали по статут и външен облик. Обикновено те са група от постройки с различно предназначение, понякога формиращи по-обширни сградни агломерации.

Архитектурният комплекс в м. „Анище”  се отъждествява с „преториум” – един от функционалните компоненти на безименна засега пътна станция. Преториумът е постройка, предлагаща по-големи удобства и предназначена за кратък престой на официални лица. През ранния римски период така се наричали резиденциите на провинциалните управители и сградите, които обслужват служебните им пътувания. Те се намирали в градове или край главни пътища и броят им е малък. Досега у нас са проучени още два обекта, които са в тази категория – край гр. Костинброд и край с. Ломец, Троянско. За разлика от тях, комплексът край с. Граничак е запазен в автентичния си вид. Проучването му ще предостави на науката един еталонен обект, който ще е от огромна полза за бъдещи изследвания, свързани с римската пътна инфраструктура в някогашната Римска империя.

Сергей Торбатов