Cherga BG

Белоградчик – скалната приказка на България

Kaleto„Смятам, че ничия човешка душа не би могла да се приближи до изненадващия Белоградчишки декор без да бъде поразена от мощта на дълбоко и завладяващо впечатление.”
Феликс Каниц

„Нито прочутите теснини на Олиул в Прованс, нито дефилето на Панкарбо в Испания, нито Алпите, нито дивните планини на Тирол и на Щвейцария притежават нещо, което може да се сравни с това, което видях в България при Белоградчик”
Жером Бланки

Белоградчик е център на община в област Видин – Северозападна България. Районът вкючва части от Западния Предбалкан, от Западния дял на Стара планина, най-южната част на Западната Дунавска равнина. На тази малка площ са разположени 5 природни забележителности и част от биосферен резерват: централната група на Белоградчишките скали, пещерата „Магура”, пещерата „Венеца”, водопадът „Бела вода”, Боров камък, резерват „Чупрене”. Това райско кътче на България с кристално чист въздух предлага прекрасни възможности за излетен, вело, пещерен, конгресен и винен туризъм, алпинизъм, лов и риболов, спорт, астрономичски наблюдения и естествено уютни кътчета за отдих. Белоградчик е разположен в югозападното подножие на Белоградчишкия венец на 545 надм. в. Отстои от София на около 170 км. и от Видин на 46 км.

Природните образования, известни като „Белоградчишки скали“, заемат територия от около 50 кв. км в района на гр. Белоградчик – западната част на Предбалкана. Разпространени са в ивица широка до 3 км. и дълга около 17-18 км. при надморска височина от 250 до 620 м.

Преди около 230 млн. години, херцинският тектонски цикъл подложил на издигане околностите на Белоградчик. По-късно този район е представлявал дъно на плитко море. Наслоените материали с течение на времето били здраво споени от силициева или песъкливо-глинеста спойка. При горещ и сух климат се образувало голямо количество хематитов пигмент, на който се дължи ръждивата до тъмночервена багра на скалите. В резултат на процесите на вертикална ерозия, денудация, замразяване, растеж ба мъхове и лишеи, както и др. природни фактори в продължение на милиони годиниса довели до формирането на множество фантастични скални фигури, малки долини и проходи със стръмни вертикални склонове.

Днес, разхойдайки се в района на Белоградчик, не е нужно голямо въображение, за да се разпознаят в скалите: „Ученичката“, „Мадоната“, „Монасите“, Гъбите“, Мечката“, Орелът“, „Адам и Ева“ и мн. други. По време на свое пътуване в района Константин Иречек възкликнал: „Това с думи не може да се опише. Трябва да се види!“

В Община Белоградчик са запазени ценни архитектурно-строителни паметници на културата от различни епохи:

Белоградчишката крепост – паметник на културата от национално значение и една от най-запазените крепости в страната. Изградена е през ІІІ век сл. Хр. от римляните за охрана на стратегически пътища, пресичащи района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, а по-късно и на Византийската империя. Задачата на Белоградчишката крепост била да контролирала пътя от град Рациария (в близост до днешното село Арчар в района на Видин) и Бонония /Видин/. Римляните построили най-високата част на крепостта, наречена Цитаделата. На няколко метра от нея има останки от друга крепост – Латинско кале, която служела за помощно укрепление.

В края на VІІ век крепостта попаднала в територията на новосъздадената българска държава. Доизградена е от българите. По времето на цар Иван Срацимир (1356 г. – 1396 г.) крепостта била разширена и укрепена. През 1396 г. османците я завладели и по-късно я преустроили. В нея бил поставен гарнизон за защитата на западната част на империята и за потискане на въстанията на българите. Използвана е от тях, като гарнизон и е преустроена за огнестрелно оръжие в периода 1805 – 1837 година. Белоградчишката крепост има три отделени един от друг двора, чиято обща площ достига 10 210 кв. м, и едно укрепление.

Най-високата точка на крепостта, наречена Първа плоча, разкрива красива гледка към Стара планина. Паметник с национално значение.
В непосредтсвена близост до крепостта е изграден нов посетителски център с естествено красиво екстериорно оформление, амфитеатър за наблюдение, подходящи условия и възможности за провеждане на срещи, семинари и конференции.

Belogradchik

Исторически музей – уреден в Пановата къща, която е образец на западнобългарската възрожденска архитектура. Експозицията представя историята, бита и обичаите на местното население – етнографска група торлаци.Експозицията е в добро състояние, но също си струва да се мисли за прилагане на модерни методи за презентация на културните традиции и история на региона.
 Природонаучен музей – отваря врати за посетители през 1975 год. с откриване на експозиция, единствена по рода си в тази част на страната. Експозицията съдържа 520 експоната, а фонда разполага с още 2500. В музея на малка площ, неговите гости могат да се запознаят с най-атрактивната част от богатото биологично разнообразие на цяла Северозападна България. Експонатите са подредени на екологичен принцип, което позволява да се добие ясна представа за взаимоотношенията в природата.

Астрономическа обсерватория – собственост на Института по астрономия към БАН и разполага с три телескопа, компютър за обработка и съхранение на данните от електрофотометричните наблюдения и тези със CCD камера. Наблюдават се Луната, пръстенът на Сатурн, спътниците на Юпитер, сърпът на Венера, комети, звезди, звездни купове, галактики.

Таня Кръстанова

Add comment

42 − = 33