Белоградчик пази следи от зората на човечеството

Съжаляваме, този текст е наличен само на Английски (Сащ).

Корените на Белоградчик се губят далеч в миналото. С местоположението и природните си дадености мястото привлича човешкото око от най-дълбока древност.
Най-ранните следи от човешко присъствие датират от ранния палеолит. Доказателства затова се откриват в пещерата „Козарника”, разположена в живописна скалиста местност на 8 км от града. Провежданите тук през последните 12 години археологически проучвания, ръководени от Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели хвърлят нова светлина върху един от най-ранните периоди от човешката история. Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хил. пр.Хр. Пещерата е обитавана и през средния палеолит, но най-голямо значение имат най-долните пластове. Тяхната датировка сочи възраст от 1,4 млн. години. В тях е открит зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е точна, това е най-старото сведение за присъствие на хора в Европа. Силни спорове предизвиква и друга находка от раннопалеолитните пластове в Козарника. Това са няколко кости, датирани отпреди 1,2-1,4 млн. години, по които има поредици от резки. Според учените те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Хипотезата е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 000 години. Издълбаните и назъбени парчета кост, открити в Козарника, водят учените до заключението, че обитателите на пещерата могат да изразяват чрез скулптури абстрактни понятия, а за броене най-често използват метода на резките. Животинските кости с издълбани успоредни линии сочат, че първите хора отброяват дните. Изследванията сочат, че линиите са правени през Каменната ера.
Друго обиталище на човека през първите праисторически времена е пещера „Магура”, на 25 км от Белоградчик. Тя е една от най-големите пещери в България с обща дължина на откритите досега галерии – около 2500 м. Отделните зали имат впечатляващи размери – дължина над 200 м, ширина повече от 50 м и височина над 20 м.
Първите следи от присъствието му в пещерата се отнасят към късния палеолит /8000 г. пр. Хр./. През този период тя е използвана предимно за временен заслон. Оттогава са пещерните рисунки в галерията “Срутището”.
През неолита и енеолита пещерата се превръща в постоянен дом на праисторическия човек, който изразява състоянията си в рисуване на сцени с танцуващи хора, ловци и животни. Общият брой на изображенията надхвърля 750. Рисувани са с фосилизиращо се прилепно гуано и са изпълнени в най-широки хронологични граници – от 8000 до 600 г. пр. Хр., като в това отношение те са уникален паметник на скалното изкуство, надхвърлящ границите на Югоизточна Европа. Благодарение на използвания материал, изображенията са добре запазени.
Голямо е разнообразието на изображенията. Има пиктограми и идеограми, организирани самостоятелно, в отделни групи или в цели фризови композиции, най-голямата от които е с дължина от 25 м. Сюжетите включват ловни, митологични, ритуални и итифалически сцени (изобразена е гъбата огнена манатарка, съдържаща вещество с наркотично въздействие), подредени във фризови композиции. В зала “Светилището” е представен единственият цялостно запазен в пещерното изкуство от Европа годишен слънчев календар от късния енеолит.
Освен Козарника и Магура следи от човешко присъствие в района са открити още в девет пещери.
Пещера Козарника
Корените на град Белоградчик се губят далеч в миналото. Съчетаването на географското местоположение, и уникални природни дадености привличат човешкото око към това място още в най-дълбока древност.
Най-ранните следи от човешко присъствие в този район датират от ранния палеолит. Доказателства за това се намират в пещерата „Козарника”, разположена на 8 км. от град Белоградчик в живописна скалиста местност.
През миналия век пещерата е считана за сцена на човешка дейност от периода на Каменната ера. Това място е регистрирано още през 1920 г. в записките на известния български археолог и изследовател Рафаил Попов. Провежданите тук през последните 12 години археологически проучвания, ръководени от Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели хвърлят нова светлина върху един от най-ранните периоди от човешката история. Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е.. Тя значително се различава от нейните съвременни находки в Темната дупка и Бачо Киро, като показва сходства с култури, разпространени в Западна Европа няколко хилядолетия по-късно.
Пещерата е обитавана и през средния палеолит, но най-голямо значение имат най-долните пластове. Тяхната датировка сочи възраст от 1,4 милиона години. В тях е открит зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus. Ако датировката е точна, това е най-старото сведение за присъствие на хора в Европа. Силни спорове предизвиква и друга находка от раннопалеолитните пластове в пещерата Козарника. Това са няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години. Това поставя в нова светлина въпросите, свързани с идването на човека от Азия към Европа. Според досегашните теории първите хора са дошли в Южна Европа от Африка, пресичайки Гибралтарския проток преди около 800 000 години. Но според Жан-Люк Гуадели – директор на екипа от археолози от френския Национален център за научни изследвания, разположената в Източна Европа България е един от най-естествените маршрути, откъдето може да премине в Европа праисторическият човек. Идвайки от Африка първите хора по-лесно могат да стъпят в сърцето на Европа през Босфора, след което да пресекат река Дунав през пролома Железни врата, намиращ се между Румъния и Сърбия. Много е възможно именно по този начин нашият праотец, тласкан от естественото си любопитство и в търсене на благоприятен климат и природни условия да е дошъл на европейския континент.
Издълбаните и назъбени парчета кост, открити в Козарника, водят учените до заключението, че първите обитатели на пещерата могат да изразяват чрез скулптури абстрактни понятия, а за броене най-често използват метода на резките. Животинските кости, с издълбани върху тях успоредни линии сочат, че първите хора отброяват дните. Изследванията върху тези линии сочат, че те са правени в периода на Каменната ера. Резките са били твърде прецизни, за да бъдат сметнати за случайно направени върху костта при отделяне на месото на животното, коментират специалистите.
Въпреки направените открития учените все още имат разногласия около това как древните хора изразяват абстрактни понятия. За разлика от други пещери в Западна Европа, където има пещерни рисунки, считани за символичен израз на мисли и събития, в пещерата Козарника такива рисунки не са открити.
Пещера „Магура”
Друго обиталище на човека през първите праисторически временае пещера „Магура”. Тя се намира на 25 км от Белоградчик. Образувана e във варовиковата Рабишка могила (461м н.в.), представляваща малка моноклинала, остатък от мезозойската мантия на Белоградчишката гънка. Основата на моноклиналата е изградена от триаски червен пясъчник, над който лежат юрски и кредни карбонатни скали.
“Магура” е една от най-големите пещери в България с обща дължина на откритите досега галерии – около 2500 м. Съставена е от главна галерия, ориентирана в посока югоизток – северозапад и три странични разклонения. Отделните зали имат впечатляващи размери – дължина над 200 м, ширина повече от 50 м и височина над 20 м. Самата пещера е образувана в долнокредни бели ургонски варовици, дебели средно 100 м. Бързото капене на водни капки е безспорно свързано с малки водни басейни, намиращи се в малки галерии по свода. Наличието на въздушни течения в пещерата се обяснява с редовната смяна на затопления пещерен въздух с по-студения навън и обратно.
Местоположението и благоприятните условия за живот са факторите, довели до населяването на пещера “Магура” от човека. Първите следи от неговото присъствие се отнасят към късния палеолит /8 000 год. пр. Хр./. През този период пещерата е използвана предимно за временен заслон. От тогава са пещерните рисунки в галерията “Срутището”.
В последвалите епохи – неолит и енеолит пещерата се превръща в постоянно местообиталище на праисторическия човек, който изразява духовното си състояние в създаване на сцени с танцуващи хора, ловци и животни.
Общият брой на изображенията надхвърля 750. Рисувани са с фосилизиращо се прилепно гуано и са изпълнени в най-широки хронологични граници (от епипалеолита до ранножелязната епоха – 8000-600г. пр. Хр.), като в това отношение те представляват уникален паметник на скалното изкуство, надхвърлящ границите на югоизточна Европа. Благодарение на материала, използван за направата им и до днес изображенията са добре запазени.
Тематичният обхват и разнообразие на изображенията е много широк. Установени са пиктограми и идеограми, организирани самостоятелно, в отделни групи или в цели фризови композиции, най-голямата от които с дължина от 25 м. Сюжетът на изображенията включва ловни, митологични, ритуални и итифалически сцени (изобразена е гъбата огнена манатарка, съдържаща вещество с наркотично въздействие), подредени във фризови композиции. В зала “Светилището” е представен единственият цялостно запазен в пещерното изкуство от Европа годишен слънчев календар от късния енеолит. Начина на нанасяне на рисунката върху скалната повърхност е ставало с пръсти.
Най-ранното изображение съхранено в „Галерията с рисунките” е това на кон в ход наляво. То датира от епипалеолита.
Археологическите проучвания доказват съществуването на многослойно селище, разположено в района на “Подмола” и „Голямата меча дупка”. Обитавано е през раннобронзовата епоха /3200-2100 год. пр. Хр./. В него са локализирани жилища, пещи и огнища.
. Жилищата са строени от измазани с глина, примесена със слама дървени колове и пръти. За покрив им е служел наклоненият свод на галерията. Подът на жилищата е от силно трамбована глина. В центъра на едно от тях е ситуирана засводена пещ с почти правоъгълна форма. Входът най-вероятно е бил от север. Леката конструкция на жилищата е наложила честото им подновяване, за което свидетелстват многобройните дупки от колове, достигащи до стерилния пласт на най-долният строителен хоризонт. Открити са оръдия на труда от камък и кост, оръжия и накити.
Керамичният материал, намерен на територията на раннобронзовото селище е представен от паници, гърнета, тънкостенни чашки с високи дръжки кани, прешлени за вретено, изработени на ръка. Съдовете са добре загладени с тъмна, черна или тъмнокафява повърхност. Украсени са с геометрични орнаменти, с дълбоки врязани и S-овидни линии, ямички, нанесени с нокът или тънко острие. Намерен е и глинен аскос – един изключително рядко срещан за този период съд.
Най-интензивния период на обитаване на пещера Магура през бронзовата епоха е неразривно свързан с разпространилата се от двете страни на река Дунав култура Магура – Коцофени. Тази раннобронзова култура е обхващала земите на днешните югозападна Румъния и северозападна България. Селищата, попадащи в ареала на тази култура нямат дълговременен характер и са върху естествено укрепени възвишения. Обикновено са групирани по няколко в един сравнително ограничен район.
За разлика от други райони на днешните български земи през праисторическата епоха в Белоградчик и неговите околности все още не са достатъчно проучени селищни могили и местообиталища на височини или незаливни речни тераси. Тук основно човекът е обитавал удобните и добре защитени пещери. Освен Козарника и Магура следи от човешко присъствие са открити още в девет пещери: „Голямата пещера”, „Темната дупка”, „Тонюва печ” до село Търговище, Лепеница в м. Маркашница, Прелаз, на 2 км. северозападно от град Белоградчик, Попова печ до с. Върбово, Янкулова дупка, до с. Пролазница, „Голямата пещера” до с. Крачимир, Заповска печ до с. Белотинци.