Любов, драми и политически сметки бележат пътя им – Кралица Елизабет, желязната Меркел, харизматичната Индира Ганди, мистичната Людмила Живкова, ураганната Дилма Русеф… Стаена сила, страст и нежност в привидна крехкост!
Откакто свят светува жените упорито следват съдбовните си пътища в битки за равни права, власт и достойнство и смело прескачат барикадите на различни исторически обстоятелства. Сега битките с предразсъдъците са спечелени, но в миналото…
Как е било в миналото!? Позволихме си да надзърнем в него с очите на проф. Пламен Павлов, историк и автор на книгата „Българските царици“. Ученият се срещна с Ванина Тодорова и разказа интересни факти от онова далечно време. По повод мартенския брой на сп. „Черга“, екипът посвети централно място на достолепните царици от нашата горда история.
Проф. Пламен Павлов е роден през 1958 г. През 1982 г. завършва история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, а от 1984 преподава там История на Византия и балканските държави (IV-XV век). От 1992 г. е хоноруван преподавател във ВУЗ-овете на Пловдив, Шумен, Варна и др. Член на редколегиите и редактор на редица научни издания, сценарист и консултант на документални филми.
Проф. Пламен Павлов, разказва…
За някои от тях факти почти липсват, за други са твърде оскъдни. Историографите познават по име около 36 владетелки, за малко от тях се знае как са изглеждали. Най-оскъдни са сведенията за жените на езическите владетели, българските канове. До нас е достигнало само името на Анастасия, жена на кан Тервел и дъщеря от първия брак на император Юстиниян Втори. Изглежда тя е имала важно присъствие в политическия живот, щом историята е запазила името й до наши дни.
Монахът Симеон Велики има два брака.
Първите познати ни царици са от времето на цар Симеон Велики. Колкото и да е чудно, защото знаем, че е живял като монах, той е имал две царици. Не е пиел вино, бил е скромен, но не и безбрачен. Вероятно първата му съпруга е починала. Името на втората царица също е неизвестно. Знаем обаче, че е била сестра на кавкана Георги Сурсувул, вторият по ранг в държавата след царя, което означава, че семейството й е заемало много важно място в управлението на държавата. Бързата смърт на съпруга й, цар Симеон, получил внезапен инфаркт, я поставила във водеща позиция за вземане на решения относно делата на държавата.
Едно от тях било налагането на сина й Петър за цар на българите. По-големите синове, Михаил и Йоан от първата жена на Симеон, са изтласкани от политиката. Това доказва безспорно, че царицата е имала много голямо влияние в двореца и държавата.
Браковете обикновено са били политически, с цел запазването на интересите на страната.
Интересна и известна царица от Първото българско царство е царица Мария-Ирина, съпругата на цар Петър I. Византийски принцеси по правило не се давали на чужди владетели, но на Петър е изпратена точно такава съпруга. Ликът й се среща върху печатите от негово време, което предполaга, че е имала статут на съвладетел. Това не бил просто един брак, Мария-Ирина е станала партньор на съпруга си във властта.
С Мария пристига голяма свита от нейни близки и роднини. Една от тях е арменката Рипсимия, която става съпруга на комит Никола и майка на великия цар Самуил. Това византийско влияние е било в модата, етикета, културата, но не и в политиката. Според малкото данни, с които разполагаме, цариците-чужденки са защитавали българските интереси.
Мария, голямата любов на Иван Владислав
До нас е достигнала информация и за царица Мария, съпругата на цар Иван Владислав, управлявал в самия край на Първото българско царство (1015-1018 г.). Той бил син на Арон, братът на цар Самуил. След предателството на Арон цялото семейство е екзекутирано, оцелява само Иван Владислав. Мария се е омъжила за него, когато той още не е бил владетел. Иван Владислав и Мария са имали 12 деца – 6 момчета и 6 момичета, което без съмнение свидетелства за една истинска любов.
Царица Мария продължава да е активна в държавните дела и след смъртта на съпруга си. След завладяването на България бившата царица с децата си е отведена във византийската столица. Там, тя получава титлата „патрикия зости“ – най-високата женска титла във Византия. Така българската царица се превръща в най-знатната жена във Византия, тъй като император Василий Втори не се е женил, а брат му, Константин Осми, е станал вдовец.
Царица Мария участва в опита на своя син Пресиян (най-големият й син, престолонаследник на България, а вероятно и владетел за 2-3 месеца) да свали византийския император Роман Аргир през 1029-1030 г. Идеята била Пресиян да се ожени за Теодора, по-малката от двете племеннички на Василий. Така, един българин е имал реалната възможност да стане византийски император! Уви, заговорът е разкрит, Пресиян е ослепен, а изгонена от двореца и пратена в манастир е и самата Мария. Малко по-късно на власт идва дъщеря й Екатерина, което показва, че царица Мария може би пак си е възстановила позициите.
Цариците от Второто българско царство
Хубавата Елена на Асеня
Цар Иван Асен I, с който започва династията на Асеневци, имал, както се разбира напоследък, две съпруги. Втората му съпруга, Елена, е наречена „новата царица“, вероятно защото е изместила първата съпруга на царя. Царица Елена и цар Иван Асен I имат само две деца – Асен и Александър, но и двамата остават в историята. Царицата е имала много силно влияние над сина си бъдещият цар Иван Асен ІІ.
Елена, майката на Иван Асен ІІ, което е известно отдавна, е имала много силно влияние над сина си.
Непокорната куманка и цар Калоян
Друг любопитен пример за силна жена е царицата куманка, съпруга на царете Калоян и Борил. Писателката Фани Попова-Мутафова й измисля името Целгуба, каквото няма между куманските имена. Тя се е казвала Анна, после като монахиня приема името Анисия. Спомената е в Бориловия синодик, създаден при нейния втори съпруг цар Борил. Тя е от куманска династия, която властва по течението на Днепър и това е много важен брак, защото гарантира най-сериозният съюзник на Асеневци – куманите. Разбира се, била е покръстена.
Нейната известност е свързана с един слух, който се е коментирал в европейските дворове. Разказвало се е, че тя се влюбила в император Балдуин I и му предложила да избягат заедно в Константинопол, докато той бил е плен на мъжа й. Императорът й отказал. След това тя от ревност го компрометирала пред цар Калоян, който пък го убил и заповядал да се мълчи за случая… Тази история се отхвърля официално, но според проф. Пламен Павлов вероятно не всичко е измислица.
Сватбите на цар Иван Асен ІІ
Цар Иван Асен ІІ (1218 – до 1241 г.) има два брака и три извънбрачни дъщери. Първата му съпруга е унгарката царица Ана Мария, от която се раждат сина му Калиман и две дъщери – Белослава и Елена. Втората му жена е епирската гъркиня и дъщеря на владетеля Тодор Комнин – Ирина, в която той е бил лудо влюбен. Иван Асен ІІ е бил над 40-годишен, а тя – не повече от 16. Ето че българските владетелски бракове не са били само династични или политически, а и по любов.
Интересна е историята на дъщерите му. Белослава станала сръбска кралица. Когато нейният мъж, Стефан Владислав, е свален от престола, се наложило семейството да избяга в Дубровник. Според някои сведения новият сръбски крал е искал уверение от Дубровник, че няма да позволят на кралица Белослава да го свали от престола. Следователно той се е опасявал повече от кралицата, българската принцеса, отколкото от краля.
Елена, другата дъщеря на цар Иван Асен ІІ, става никейска византийска императрица. Има сведения, че баща й се опитал да разтрогне брака й, но тя му се противопоставила.
Най-охулената българска царица Мария Кантакузина Палеологина
Обвиненията на византийските автори към цар Константин Асен са свързани и в двата случая със съпругите му. За първата – Ирина Асенина, византийските хроникьори говорят, че настройва Константин да води войни с Византия. А втората – Мария Кантакузина Палеологина, е най-охулената българска царица, заради непрестанната й намеса в управлението на държавата. Не такова е мнението на проф. Пламен Павлов:
Срещу Мария има изписани много приказки от нашите историографи, създаден е отрицателен образ, но, ако се замислим, след като мъжът й се разболява, тя управлява държавата и налага политика на терор срещу болярството, което крои разни коварни планове. Тя е за силната централна власт, която ще запази трона за нея и сина й. Именно така тя играе положителна роля за стабилизация на държавата. Брачната й сделка с Ивайло също е в интерес на българската независимост. Двадесет години след тези събития – през 1301 г., тя продължава да има привърженици в Търново. Общественото мнение е с позитивни нагласи към нея.
Еврейката Сара, героиня на Иван Вазов
Един от най-коментираните случаи в българската история е с еврейката Теодора Втора. Цар Иван Александър бил съдия по важно дело и там я видял и се влюбил в нея. Можел е спокойно да я превърне в наложница, но се оженил за нея. Царят изпраща първата си съпруга, влахинята Теодора Първа в манастир и даже променя реда на престолонаследието, като определя Иван Шишман, синът на Теодора за наследник, измествайки законния наследник Иван Срацимир.
Българските владетелки не отстъпват по сила, ум и политическа мъдрост на своите царе. Макар сведенията да са оскъдни, те недвусмислено показват значителната им роля в политическия живот и важните държавни решения.
Автор: Ванина Тодорова
Биляна Котева
Add comment