България има най-модерният и най-богатият музей на Балканите

Първата ескпозиция на музея е открита на 12 май 1937 г. – Деня на Светите Равноапостоли Кирил и Методий, поради желанието на многото екскурзианти да видят светините на българската национална кауза. Тогава музеят се е намирал на ул. „Московска“ № 15 – в сградата, дарена му от Софийското офицерско събрание.

Днес НВИМ разполага с 40 дка. двор, където са разположени 285 експоната – военна техника, както и 5 000 кв. м вътрешна площ, на която са изложени най-богатите български държавни колекции от оръжие, униформи, отличия, знамена, военни печати, снимки и всякакви други документи, свидетелстващи за бойното майсторство на българите от древността до последните ни мисии, под егидата на НАТО.

За сравнение ще посочим само факта, че дори Националният исторически музей може да се похвали с не повече от общо 10 000 фондови единици, докато в постоянната изложба на НВИМ всеки българин и чужденец може да види хронологично или тематично подредени над 25 000 експоната. Един от най-големите военни музеи в Европа – този в Турция, разполага само с 6 000 експоната, сред които липсват безценни уникати като тези в НВИМ.

„Без преувеличение можем да кажем, че сега ние имаме най-големия, най-богатия и най-модерния музей на Балканите, а дори и в цяла Източна Европа. Защото историята на България е предимно военна – държавата ни е създадена с оръжие и по този начин е била опазвана и разширявана през вековете.“ – твърди полк. Йотов.

Когато човек се разхожда из залите на музея добива усещането, че съпреживява цялата история на българската войска в нейните най-върхови моменти, и то не само заради предметите с военно предназначение, но и поради уникалната атмосфера, създадена с помощта на най-известните произведения на българските военни художници, както и на звуковите ефекти от всяка зала – бойни песни, с „грохот“ на бомбардировки и т.н. Подобно мултимедйино представяне на експонатите е голяма рядкост в българските музеи и веднага грабва вниманието на посетителите.

Хората, които си спомнят музея от преди 1989 г. никога не биха го познали в сегашния му вид. Още с влизането се озовавате пред витрина с един от най-ценните екпонати на музея – тракийски шлем от 7 век пр. Христа /в света съществуват само още 2 подобни екземпляра/.

Голям интерес предизвиква и колекцията от лични вещи на дейците на националноосвободителното ни движение – пушката и балтона на Г. С. Раковски, пищовите на Панайот Хитов, прочутото знаме на войводата Филип Тотю. Най-ценни експонати тук са вещите, свързани с живота и гибелта на Васил Левски – кръстчето и револверът му, веригата, с която е бил окован в турския зандан и неговата коса. За подвига и трагизма на Априлското въстание напомнят оръжието и униформата на Стефан Стамболов.

Особена ценност в експозицията, посветена на Руско-турската война от 1878 г. представлява легендарното Самарско знаме – единственото бойно знаме, удостоено с орден за храброст І-ва степен за подвига на петимата му знаменосци от Трета опълченска дружина в боя при Стара Загора. Богата е и колекцията от лични вещи на княз Александър І-ви Батенберг, която съпругата му дарява лично на музея след смъртта му. Изложени са още интересни подаръци, връчвани му от обикновени хора, при срещите му с тях по време на лов или при посещенията им в двореца.

Най-интересният експонат, свидетелстващ за историята на младата тогава българска войска е Книгата на българските а и космическата храна, които е използвал първият българин, полетял в Космоса – Георги Иванов. За любителите на съвсем новата ни военна история могат да се видят и камуфлажните униформи на ръководителите на българските моротворчески мисии в Афганистан, Камбоджа, Косово, Босна и дори в Ирак.

В горните етажи на музея са разположени трите зали за тематични колекции. В оръжейната се проследява еволюцията на хладното и огнестрелното оръжие по света, главно въз основа на дарената богата колекция на княз Батенберг. Там присъстват уникални пушки с дамаскова цев, само една от които навремето се е разменяла за две села, заедно с крепостните им жители в царска Русия. Много интересни са и кремьчните пистолети с богата растителна украса, за която притежателите им смятали, че има силата на амулет – да стрелят точно и да се пазят от вражески куршуми.

В Залата на униформите и аксесоарите към тях започва с демонстрираните единични екземпляри от първата българска парадна униформа, заимстваща елементи от националните ни костюми. Впечатление правят и гвардейските униформи от Конвоя на княз Батенберг, които той поръчвал лично на шивача си в Берлин, и които са запазени почти в днешния си вид и у гвардейския караул пред Президентството.

В залата за парадни отличия са изложени всички ордени и медали, присъждани за военни или за граждански заслуги в България. Най-интересни сред тях са учреденият през 1909 г. Орден „Свети Свети равноапостоли Кирил и Методий“, юбилейният „13 века България“, както и новоучреденият Орден на розата.