Българинът – опит за портрет

Среден на ръст, с прав нос и високи скули, светла кожа, по-често кестенява коса и кафяв цвят на очите. Така изглежда средно статистически българинът. Физическите черти са се сформирали на базата на многовековната ни история и бит, които водят началото си стотици години назад във времето. Интересно е, че тези черти са валидни и за днешните българи. Днес вече има натрупана достатъчно информация, която ни позволява да твърдим, че етническият произход на древните българи е бил източно-ирански. Антропологическият анализ на прабългарските погребения показва, че предците ни са били европеиди, с незначителен монголоиден примес. Що се отнася до физиката всичко изглежда е ясно. Но как бихме могли да определим нравствения портрет на българина? Дали можем да сме толкова категорични? Какви са общите ни национални черти и на базата на какво съдим за тях? Тези въпроси отправихме към позитивния психолог Надежда Милева, която заедно с колегите й прилага и анализира транскултуралния подход при работата си с различни прояви и проблеми на съвременния човек.

Транскултуралният подход в позитивната психотерапия представлява сравнително-исторически метод за анализ на поведението, на базата на глобални исторически и географски факти и събития. Това, което методът постулира е, че хората имат своите тревоги и актуални проблеми не само във връзка с това, което им се случва, но и с начина, по който тези ценности и разбирания се вписват в културната идентичност на народа към който принадлежат. От тук следва, че всяка една нация може да се разглежда като един голям колективен организъм с определени черти и прояви. Не само физически, но и морални, емоционални и социални. На базата на тези ценности може да се установи специфичното. Какво е характерно и къде евентуално биха били проблемите на това общество. За да могат след това да се търсят градивни стратегии за разрешаването им.

Българския народ има много любопитна история и в това отношение.

На кръстопътя на времето

Като първа и най-отявлена черта на националния ни нрав може да се определи търпението. Тъй като през цялата си многовековна история сме търпели преминаването през земите ни на другоземци с техните разбирания и начин на живот. В този смисъл можем да тълкуваме и отколешните добродетели, които са свързани с това – като толерантността и гостоприемството. Българинът дели с госта си всичко, което има, и не пести внимание и уважение към чужденеца. От друга страна поради древността на традициите си, българският народ винаги е имал съзнание за висока ценност на културното си наследство и идентичност, което от векове се стремим да запазим и да предадем на бъдещето. Тези две обстоятелства провокират известен конфликт – за да не се претопим в чуждото не винаги приемаме различните. Това е и посоката, според психолога, в която като общество трябва да работим – да проявяваме повече разбиране към другите с техните различия, без страх, че това ще ни обезличи.

Между Изтока и Запада

Българинът е застанал на вратата на Запада, но с крак все още на Изток. Западното общество е това, което в момента е по-развито, по-модерно, в него са работещите стратегии и затова като че ли повече ни се иска да се присъединим към неговите ценности, макар че те в голяма степен противоречат с изконното ни разбиране за правилно. Така развиваме вторични способности, които да са адекватни на нуждите на Западното общество – те са на базата на способностите за знание – като ред, точност, учтивост и т.н. От друга страна си носим много и от Изтока. Затова за нас важни са и първичните способности – те са по-абстрактни –  доверие, търпения, споделяне, любов, семейство, хармония, уют. От това се поражда един много сериозен конфликт, който за съжаление често се проявява и в различни симптоми – като панически атаки, депресии и т.н. Не успяваме да обединим несъвместимото и това не ни дава покой.

С цената на много усилия

Българите са отстоявали земите си, съхранявали са своето и са се борили за идентичността и мястото си. От основаването на българската държава, през далечната 681 г., българинът се е борил за територията си. Кален в многобройните битки и съхранен в трудните години на чуждо владичество е духът на българската издръжливост и адаптивност. Която проличава и в днешния космополитен свят, в който нашите съотечествениците намират местата си по различни кътчета на планетата, справяйки се не само добре със задълженията, но и вписвайки се успешно в социо-културния контекст.

Историята

Едно от основните неща, които сериозно са повлияли на оформянето на характера ни е и фактът, че сме преживели няколко века под чуждо владичество. От тук се поражда конфликтът между заявяване на идентичност и съхраняване на живота. Които в годините назад са били взаимоизключващи се. Това е концепция, която е силно заложена в обществото ни и до днес.

Нейното влияние се усеща и във връзка със семейните ценности и консерватизма, който носим от патриархалното семейство. Така в трудните години българският дух се е съхранявал в лоното на семейните ценности и в уюта на домашната трапеза.

Семейните ценности и веселието

За българина храната не е просто естествена нужда, тя е споделяне. Ето защо по нашите ширини трапезите са пълни, весели и продължителни.

Движенията за равенство и разрушаването на патриархалния модел

Скоро след Освобождението се появява комунизмът, където вече този патриархален модел се заличава за сметка на равенството между хората. Това се случва не само в рамките на семейството, но и в обществото.

И оказва сериозно отражение върху женския модел

Случва се един сериозен срив, който търпи женската, майчинска природа, тъй като жената вече започва да има двойна и то почти несъчетима роля – да бъде едновременно грижовна и обичаща и в същото време да работи на равно с мъжа. Една от актуалните прояви на това в нашето съвременно общество е свързана с това, че изискванията към жените са много завишени и те трябва да могат да съчетават всички роли и то еднакво добре, в противен случай сами за себе си се чувстват непълноценни.

В мъжкия модел също има какво да се отбележи

Той е свързан с войната. Българският мъж е войн, който е свикнал да се съравновава. Да се бие, да победи и така да премине инициацията, която да го направи мъж. В мирно време такива прояви можем да търсим в приключенския дух на българина, който не се страхува от екстремни опити и така заявява себе си в света. Също така и в състезателният дух, който носим. Неслучайно имаме завидно количество спортни постижения, на фона на големината на държавата и населението ни.

От всичко описано дотук, съвременният българин е човек, обичащ своята родина, със силно развито чувство за патриотизъм, притежаващ своите поводи за гордост като гражданин на света. Многовековната история на подвизи и изпитания е направила духа на българина силен и устойчив на премеждията на времето. Наред с качествата, които носим в гените си, наследство от предците ни, има и доста въпроси, които тепърва ни предстои да разрешаваме и да се борим с тях. Но народ с толкова древно и славно минало трябва да има и светло бъдеще.

Автор: Биляна Котева