Cherga BG

Балетите „Антигона” и „Електра” отново на сцената на Софийската опера и балет

BeFunky_IMG_0324.jpgПоради огромният успех – балетите „Антигона” и „Електра”, ще бъдат отново на сцената на Софийската опера и балет. На 19 януари, от 16 часа, Софийската опера и балет ще покаже световноизвестните едноактни балета. Музиката на „Антигона” и „Електра” е на Марк Пекарски и Рихард Щраус, а хореографията е на Сергей Бобров.

Руската и българската преса бяха единодушна за заслужилия артист на Русия – Сергей Бобров като балетист и хореограф: „Той е духовен син и продължител на Григорович”, твърдят балетните критици. Бобров е ученик на големия балетен педагог и хореограф Юрий Григорович. Да впечатлиш Григорович е нещо изключително, защото той не се впечатлява лесно. Бобров обаче успява. Неговите постановки се BeFunky_IMG_1079.jpgиграят в Европа и Америка и винаги получават възторжените отзиви на публиката и критиката. Той е един от най-интересните хореографи в Русия. Негово дело са балетите „Антигона” (1995), „Електра” (1992) , „Инфантата и шутът” (1996), „Дъщерята на Едип” (2000), „Лешникотрошачката” (2001), „Кармен” (2002), „Лебедово езеро” (2002), „Дон Кихот”, „Спящата красавица” (2003), сценичните варианти на оперите на Мусоргски „Борис Годунов” и „Хованщина” (2008) и много други. В репертоара на Бобров като балетен режисьор са най-добрите класически и съвременни балетни заглавия.

BeFunky_IMG_1096.jpgДиригентът на двата едноакти балета, Марк Пекарски, е известен перкусионист и основател на първия оркестър за ударни инсртументи в Русия. Той е роден през 1940 г. и е заслужил артист на Русия. Доцент е в Московската консерватория. От 1960 до 1990 г. работи в Държавния симфоничен оркестър за радио и телевизия. Успоредно с това свири в ансамбъл „Мадригал”. Член е на Съюза на московските композитори. Марк Пекарски има активна концертна дейност. Негови записи на ударни инструменти са търсени в Русия, Германия Нидерландия и Америка.

Продукцията „Антигона”/”Електра” в Софийската опера и балет се осъществява съвместно с Държавния театър за опера и балет в Красноярск, който миналата година отбеляза 35-годишнината си.

Нашата „Антигона” е история на едно престъпление, която се повтаря вечно, разказва за постановката си Бобров. Този цикличен процес на историческото развитие се подчертава и от структурата на балета. Поставените на възвишение музиканти, като някаква адска абстрактна сила, задават на героите ритъма на битието им. Всеки предмет на сцената присъства като знак, независимо дали е камшик или подобен на чудовище животински трон. В контекста на представлението короната е едновременно знак на властта и олтар, около който неистово танцува обезумялата тълпа.

BeFunky_IMG_1819.jpg

Свой знак има и Антигона – потомка на древния и прокълнат от боговете род на Едип. Родена от кръвосмесителния брак между майка и син, само тя е надарена с духовно зрение; безгрешна, тя в продължение на много години е очите на самоослепилия се Едип, преди да се върне в родната си, опустошена от размириците в Тива. Може би, заради това нейн знак в балета е Анкх – древноегипетският кръст, който означава обединението на небето и земята, на живота и безсмъртието? В мистерийната традиция той се оказва ключ към тайни знания и скрита мъдрост, предвестник на „идващия живот”, на неземния живот. Те са достъпни само за тази, на пръв поглед толкова безпомощна, героиня. Антигона е по-скоро жрица, която извършва ритуално погребение, за да може по-бързо да се присъедини към света на боговете.

Като свързващо звено между „света на идеите” и „света на хората” се появяват двама сатира. Те са слуги на авансцената в традицията на комедия дел арте, но и доста двусмислени, нееднозначни персонажи, които манипулират героите. Именно те поставят на престола занъпелия от властта Креон. На срещата с Антигона, която се осмелява да погребе своя брат-предател, у Креон веднага се задейства животинският инстинкт на убиец. Но дори и смъртната присъда, издадена от царя, не може да отмени за Антигона божествените закони.”

За създаването на „Електра” хореографът е вдъхновен от древногръцките трагедии на Софокъл и Еврипид и от операта на Рихард Щраус, написана по либрето от австрийския драматург Хуго фон Хофманстал. Юрий Григорович обаче е композирал свое балетно либрето, което разказва за убийството на цар Агамемнон от жена му, царица Клитемнестра и любовника й Егист, и за децата им – Електра и Орест, които отмъщават за смъртта на баща си.

Спектакълът е подготвен специално за фестивала през 1992 г. в Атина, който е бил посветен изцяло на мита за Електра. Например, на този фестивал своя „Електра”, постановка на Юрий Любимов, представя и Театърът на Таганка. Що се отнася до балета „Електра”, тогава в постановката Григорович е подпомаган от своите ученици Андрей Меланин и Сергей Бобров. Според последния, освен в Атина, спектакълът им е показан на фестивала в италианския град Сполето. И след това се играе веднъж в Болшой театър.

Двадесет години по-късно, „Електра” се възражда на сцената в Красноярск. „Това право ми беше предоставено от Юрий Григорович” – каза Сергей Бобров.

През 1995 г. Григорович напуска Болшой театър и започва да работи активно с различни руски и чуждестранни балетни колективи. От този период е и неговата дружба със Сергей Бобров. През 2001 година хореографът се връща в Болшой театър, а от 2008 г. е щатен хореограф на балетната трупа на театъра. Юрий Григорович е и главен герой на руския форум „Балетът на XXI век „ в Красноярск, през 2012 г. Тогава Сергей Бобров благодари на своя учител и казва: „Съдбата ми подари шанса да бъдете мой учител и аз сега й благодаря с всяка моя постановка.”

Сергей Бобров ще бъде на 19 януари в Софийската опера и балет, за да сподели със зрителите вълнението от играта на солистите на нашия балет. „На балета в Софийската опера давам висока оценка. Такава, каквато дават специалистите на балета на Болшой театър”- признава Бобров.

Пред Сергей Бобров предстои работа в театъра в Красноярск, където

ще постави балета „Кармен”, Той ще има своя хореография и в операта „Кармен”. Заедно с Джон Галиано подготвят премиерата на балета „Лебедово езеро”.

Билети се продават на цени от 8 до 40 лв. на касата на Софийската опера и балет (ул. „Врабча” 1,), на касите на EasyPay.

Add comment