Баба Вида – средновековната “девствена” крепост

Баба Вида е единствената напълно запазена средновековна крепост в България, играла едновременно ролите на отбранително съоръжение и на владетелски замък. Намира се в североизточната част на град Видин. Наричана е от турците “девствената крепост”, защото никога не била превземана. Според византийските хроники, Баба Вида е издържала на 8-месечна обсада, ръководена от император Василий II.
Изградена е върху останки на античната крепост Бонония, построена от римляните през III в. Строежът на средновековния замък започва през втората половина на Х век, но по време на Второто българско царство – края на ХІІ – ХІV век, се извършва най-същественият градеж. Тогава тя е най-значимото укрепление в цяла Северозападна България.
Последният български цар преди падането на България под османско владичество Иван Срацимир (1324-1397 г.) я разширява и подобрява, превръща я в свой владетелски замък. По негово време тя добива завършен вид. Днешният й облик наподобява този, който е имала по онова време. Най-добре оттогава е запазена Срацимировата кула, висока 16 м. По стените й се забелязват различни орнаменти, а в близост е тайният изход на крепостта.
От 1958 г. Баба Вида е туристическа забележителност и музей. При разкопките са открити следи от древен Рим, Византия, раннобългарската, къснобългарската и османската епохи. Намерени са и останки от параклис, датиращи от XIII и XIV век.
Крепостта, която е паметник на културата с национално значение, е реставрирана и обновена, като е напълно запазено естественото й състояние. Намира се непосредствено до Дунав на площ от 9.5 дка, а защитният й ров е широк 12 м и дълбок 6 м. Баба Вида има форма на неправилен квадрат, като четирите й ъгли са ориентирани към световните посоки. Всяка страна на квадрата е с дължина от 70 м. Крепостта има две стени – външна и вътрешна. Вътрешната е по-висока и е дебела 2.2 м. На нея има общо 9 кули, между които 5 странични и 4 ъглови. Външната стена е по-ниска и на нея са изградени 2 кули. Между стените има външен двор, който е почти незастроен. Различните помещения във вътрешната част образуват малък вътрешен двор, където е била жилищната част на замъка. Помещенията са на два етажа, като до втория се стига по вити стълби. Има рампа за качване на оръдия. До входа на крепостта преди се е стигало по дървен мост, който днес е заменен с каменен. В Баба Вида може да се влезе само от север, където се намира и входната кула.
В момента за посещение са достъпни две от кулите. В крепостта има затвор, в който могат да бъдат видени уреди за изтезания. Атрактивни са восъчните фигурите, които пресъздават атмосферата от миналото и с които туристите често се снимат. На една от терасите са експонирани топове и бесило.Баба Вида често е декор за заснемане на филми. В крепостта се намира и летният театър на Видин, в който се провеждат концерти, театрални постановки и др.
Предание разказва, че името на крепостта идва от името на момичето Вида – дъщеря на богат болярин, който владеел земите от Стара планина до Карпатите. Тя имала две сестри – Гъмза и Кула, с които поделили владенията на баща си слез смъртта му. Сестрите й се оженили и мъжете им пропилели наследството им. Заради неуспешните им бракове, Вида не искала да се омъжи. Под нейно ръководство бил изграден замъкът, където тя доживяла до дълбока старост, като спасила местното население при нашествието на турците, приютявайки го в крепостта. След смъртта й признателните българи нарекли замъка на нейно име – Баба Вида или Бабини Видини кули.