Cherga BG

България може да бъде “лечебницата” на света – Стефан Шарлопов, председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм

St_Sh2

 

 

 

Бизнесменът Стефан Шарлопов е популярно име в България с работата си в областта на туризма, като собственик на верига от хотели и като настоящ или бивш вече притежател на фабрики за производство на сладкиши, бутилиране на минерална вода и др. Изобщо, четиридесет и шест годишният бургазлия има славата на човек, който обича да създава. По-малко известно е обаче, че е дипломиран филолог, завършил е руска гимназия и може би затова казва, че има специално отношение към руснаците, както и че е работил като журналист и на “крехката” възраст от 26 години издава авторска книга с художествена документалистика. Ако го попитате как би се представил, ще ви отговори кратко: “Аз съм българин”. Твърди, че няма значение с какво точно се занимаваш, дали с индустрия, наука, култура и т.н., ако нямаш кауза. А неговата е България. Може би и затова се слави като меценат и е сред учредителите на Националното движение “Българско наследство”. През месец юни 2008 г. Стефан Шарлопов е избран и за председател на българския съюз по балнеология и СПА туризъм. За развитието на балнео- и СПА туризма в България, за неговата визия и представянето му пред туристите разговаряме с г-н Стефан Шарлопов.

Господин Шарлопов, откога датират традициите ни в балнеологията и СПА туризма?
Още от древността минералните води и лечебните калонаходища са издигнати в култ от населението по нашите земи. Редица археологически находки свидетелстват за развитието на балнеологията по тези географски ширини. Древните траки обожествявали течащите води; древните гърци изграждали “нимфеуми” около минералните извори, в които млади девойки, символизиращи нимфи – пазителките на човешкия род, извършвали религиозни и оздравителни ритуали. По времето на Римската империя около минералните находища се изграждат селища, които са били оздравителни, спортни, културни и административни центрове. Археологически находки и летописи доказват, че най-големите и известни днес български балнеокурорти са възникнали на мястото на древните селища с лечебни минерални води и лечебни калонаходища – Хисар, Кюстендил, Сандански, Вършец, Варна и др.
В края на XIX и началото на XX в. балнеологията в България бележи напредък. Много наши студенти завършват обучението си в Германия и Австрия и пренасят опита на тези страни у нас. В малките курортни градчета, като Банкя и Вършец, се изграждат модерни и красиви балнеолечебници с характерната за този период архитектура – неосецесион. Навлизат знанията и технологиите от Западна Европа. Започва развитието на балнеологията като наука. Така през 1885 г. е отпечатан първият български Каталог на минералните води. В средата на миналото столетие, с помощта на руски специалисти, в страната е създаден Научен институт по курортология, физиотерапия и рехабилитация. В продължение на години се проучва въздействието на климата и минералните води върху човешкия организъм. Днес съчетанието между този голям научен опит, новите технологии и внедряването на добрите практики на Европа, стои в основата на философията за създаването на съвременните балнео-, СПА и уелнес центрове към нашите хотелски комплекси.

С какви природни ресурси разполага България?
На територията на страната има над 600 водоизточника в експлоатационен режим, с дебит над 5000 л/сек. Важно е да се отбележи, че в по-голямата си част курортите с минералните води се намират в екологично чисти райони и природни паркове, разположени в красиви планински местности в Родопите, Пирин и Рила, в близост до известните ски курорти Банско, Боровец и Пампорово, по Черноморието, в китната Розова долина – под Балкана, сгушени в полите на Предбалкана, по течението на реките Струма и Места, Софийското поле, плодородната Тракийска низина. Практически почти навсякъде в страната. Характерно за българските минерални води е техният дълбочинен произход, обуславящ постоянния им физикохимичен състав и неповлияването им от антропогенни замърсители и метеорологични условия. Голямо е тяхното разнообразие по отношение на минерализация, физикохимичен състав и температура. В страната има находища на минерална вода с температура от под 20оC – в с. Вонеща вода, Великотърновско, до 103оC – в Сапарева баня.
Другото ценно природно богатство са лечебните калонаходища. По Черноморското крайбрежие се намират пет лиманни утаечни кални езера в Шабла, Тузлата – Балчишко, Варна, Поморие, Бургас. В Централна и Западна България има торфени и торфено-изворни находища – с. Баня, Карловско, с. Байкал, Кюстендилско, и Марикостиново, Благоевградско. Още от дълбока древност хората, живеещи и преминаващи по нашите земи, са ползвали това “черно злато”, за да изцелят болките си.
Към палитрата от природни дадености трябва да прибавим и специфичния климат на страната, който позволява развиването на целогодишен туризъм.

Какви са приходите за страната ни от балнео- и СПА туризъм?
През последните седем години те непрекъснато се увеличават. За 2006 г. този подсектор е осигурил приблизително 3 % от размера на приходите от туризъм в страната, или 0,25 % от БВП на България. Процентът е нисък, но е от значение, тъй като се е удвоил за две години. Тази положителната тенденция се запазва и през 2007 г., когато СПА туризмът в България заема второ място след морския туризъм.

Какво трябва да притежава един хотел, за да се нарече СПА?
Не може да се мисли, че ако в хотела има джакузи и масажно легло, той може да се нарече СПА хотел. Европейската СПА асоциация, на която нашият съюз е член, има 400 изисквания, за да сертифицира даден хотел. В България вече три хотела получиха сертификати от ЕСПА и процесът продължава. Частният бизнес разбра, че това ще му донесе дивиденти, тъй като ЕСПА препоръчва сертифицираните обекти на европейските здравни фондове.

Как трябва да се презентира България като балнео- и СПА дестинация?
Мисля че това, което имаме като природни ресурси, е феноменално и страната ни може да бъде “лечебницата” на света със своите възможности за рехабилитация. За всички ни е ясно, че човечеството става все по-болно и по-болно, най-вече заради стреса и замърсяването, така че нуждите от лечение и възстановяване ще стават все по-големи. Основният проблем пред България сега обаче е, че спешно се нуждае от изграждане на цялостна визия за национален туристически продукт. Към момента тя е популярна като дестинация за ски и море, но е нужно към това да има едно надграждане с балнео, СПА и уелнес туризъм, исторически и културен туризъм, туризъм, свързан с религията, виното, голфа, яхтите и т.н. България като целогодишна туристическа дестинация – това трябва да промоцираме тук, в страната, и извън нея. Интересът към нас ще расте само когато имаме ясно послание.

Add comment