Cherga BG

България има най-модерният и най-богатият музей на Балканите

Националният военноисторически музей се намира на централно място в София и е много подходящ за посещение през почивните дни, а и не само тогава… Точният му адрес е на ул. „Черковна“ № 92, а за по-запознатите със софийските забележителности ще уточним, че това е срещу сградата на Румънското посолство на площад „Ситняково“. Работното време на експозицията е от 10 до 18 ч, без почивен ден. Независимо от възрастта и пола ви, екпонатите там ще ви впечатлят, дори и да не се интересувате професионално от военна техника и история.

През 2006 г. Националният военноисторически музей /НВИМ/ ще отпразнува своята 90-годишнина. След 15 години, през които липсваше каквато и да била постоянна или хронологична експозиция, в началото на лятото т. г. лично Президентът на Републиката Георги Първанов откри новата уникална изложба. ”С богатството на експонати, както и с модерния начин на разполагането им в една нова и просторна сграда могат да завидят не само всички български музеи, но и много европейски.” – не без гордост заявява неговият дългогодишен директор полк. Петко Йотов.

Първата ескпозиция на музея е открита на 12 май 1937 г. – Деня на Светите Равноапостоли Кирил и Методий, поради желанието на многото екскурзианти да видят светините на българската национална кауза. Тогава музеят се е намирал на ул. „Московска“ № 15 – в сградата, дарена му от Софийското офицерско събрание.
Днес НВИМ разполага с 40 дка. двор, където са разположени 285 експоната – военна техника, както и 5 000 кв. м вътрешна площ, на която са изложени най-богатите български държавни колекции от оръжие, униформи, отличия, знамена, военни печати, снимки и всякакви други документи, свидетелстващи за бойното майсторство на българите от древността до последните ни мисии, под егидата на НАТО.
За сравнение ще посочим само факта, че дори Националният исторически музей може да се похвали с не повече от общо 10 000 фондови единици, докато в постоянната изложба на НВИМ всеки българин и чужденец може да види хронологично или тематично подредени над 25 000 експоната. Един от най-големите военни музеи в Европа – този в Турция, разполага само с 6 000 експоната, сред които липсват безценни уникати като тези в НВИМ.
„Без преувеличение можем да кажем, че сега ние имаме най-големия, най-богатия и най-модерния музей на Балканите, а дори и в цяла Източна Европа. Защото историята на България е предимно военна – държавата ни е създадена с оръжие и по този начин е била опазвана и разширявана през вековете.“ – твърди полк. Йотов.
Когато човек се разхожда из залите на музея добива усещането, че съпреживява цялата история на българската войска в нейните най-върхови моменти, и то не само заради предметите с военно предназначение, но и поради уникалната атмосфера, създадена с помощта на най-известните произведения на българските военни художници, както и на звуковите ефекти от всяка зала – бойни песни, с „грохот“ на бомбардировки и т.н. Подобно мултимедйино представяне на експонатите е голяма рядкост в българските музеи и веднага грабва вниманието на посетителите.
Хората, които си спомнят музея от преди 1989 г. никога не биха го познали в сегашния му вид. Още с влизането се озовавате пред витрина с един от най-ценните екпонати на музея – тракийски шлем от 7 век пр. Христа /в света съществуват само още 2 подобни екземпляра/.
Голям интерес предизвиква и колекцията от лични вещи на дейците на националноосвободителното ни движение – пушката и балтона на Г. С. Раковски, пищовите на Панайот Хитов, прочутото знаме на войводата Филип Тотю. Най-ценни експонати тук са вещите, свързани с живота и гибелта на Васил Левски – кръстчето и револверът му, веригата, с която е бил окован в турския зандан и неговата коса. За подвига и трагизма на Априлското въстание напомнят оръжието и униформата на Стефан Стамболов.
Особена ценност в експозицията, посветена на Руско-турската война от 1878 г. представлява легендарното Самарско знаме – единственото бойно знаме, удостоено с орден за храброст І-ва степен за подвига на петимата му знаменосци от Трета опълченска дружина в боя при Стара Загора. Богата е и колекцията от лични вещи на княз Александър І-ви Батенберг, която съпругата му дарява лично на музея след смъртта му. Изложени са още интересни подаръци, връчвани му от обикновени хора, при срещите му с тях по време на лов или при посещенията им в двореца.
Най-интересният експонат, свидетелстващ за историята на младата тогава българска войска е Книгата на българските герои – луксозно подвързана тетрадка с държавния герб, в която са били записани имената на всички български офицери и войници, загинали за свободата и честта на родината си. Тя е стояла на почетно място в двореца и е била показвана при посещението на всяка чуждестранна делегация като знак за почит и признателност към саможертвата им.
Представена е и възловата битка при Одрин с момента на торпилирането на турския флагман „Хамидие“ от нашия миноносец „Дръзки“. Тук могат да бъдат видяни и множество експонати, свързани с началото на българската бойна авиация, сред които е парадната униформа на първата българска жена–летец на боен самолет – Райна Касабова.
Повод за национална гордост е и връщането към началото на българската космонавтика, представено от скафандъра и космическата храна, които е използвал първият българин, полетял в Космоса – Георги Иванов. За любителите на съвсем новата ни военна история могат да се видят и камуфлажните униформи на ръководителите на българските моротворчески мисии в Афганистан, Камбоджа, Косово, Босна и дори в Ирак.
В горните етажи на музея са разположени трите зали за тематични колекции. В оръжейната се проследява еволюцията на хладното и огнестрелното оръжие по света, главно въз основа на дарената богата колекция на княз Батенберг. Там присъстват уникални пушки с дамаскова цев, само една от които навремето се е разменяла за две села, заедно с крепостните им жители в царска Русия. Много интересни са и кремьчните пистолети с богата растителна украса, за която притежателите им смятали, че има силата на амулет – да стрелят точно и да се пазят от вражески куршуми.
В Залата на униформите и аксесоарите към тях започва с демонстрираните единични екземпляри от първата българска парадна униформа, заимстваща елементи от националните ни костюми. Впечатление правят и гвардейските униформи от Конвоя на княз Батенберг, които той поръчвал лично на шивача си в Берлин, и които са запазени почти в днешния си вид и у гвардейския караул пред Президентството.
В залата за парадни отличия са изложени всички ордени и медали, присъждани за военни или за граждански заслуги в България. Най-интересни сред тях са учреденият през 1909 г. Орден „Свети Свети равноапостоли Кирил и Методий“, юбилейният „13 века България“, както и новоучреденият Орден на розата.
В момента има временна експозиция от отличия на българските държавни глави, включваща ордените и регалиите на царската власт на княз Батенберг и на цар Борис ІІІ-ти. Наред с тях са изложени и наградите, които е получавал най-дълго управлявалият България ръководител Тодор Живков, сред които има уникални възпоменателни знаци от много държави от целия свят, изпълнени от благородни метали и с много интересна иконография.

Add comment

6 + 1 =