Д-р Клаус Фабиян е роден на 7 септември 1944 г. във Виена. Завършва Виенския университет, специалност “Право”. Доктор на юридическите науки. По-късно се дипломира и в Дипломатическата академия във Виена. Дълги години е работил на различни отговорни постове във Федералното министерство на външните работи в Австрия. На дипломатическа работа е бил в Австрийското посолство в Токио, Триполи, Лисабон. Бил е посланик в Киев.
Говори английски, френски, португалски и руски език. Женен е, има една дъщеря.
Господин посланик, повече от година представлявате Австрия в нашата страна. За това време успяхте ли да опознаете България и какви са впечатленията Ви от нея?
В България съм посланик от ноември 2007 г. и за това време вече имам много впечатления – за политическото, икономическото и културното развитие на страната, както и много лични контакти. През миналата година в България беше федералният канцлер на Австрия, през март 2008 г. – австрийският министър на науката, през декември 2007 г. – тогавашният вицеканцлер на Австрия. Тези визити сами по себе си са доказателство за интензивните връзки, които съществуват в различните сфери между нашите две страни. В рамките на тези визити аз, както и останалите сътрудници от посолството имахме възможност да се убедим, че към Австрия се проявява особено засилен интерес, което прави работата за мен и моите колеги особено приятна. Освен това в рамките на ЕС нашите две страни имат много общи позиции по различни въпроси. Посолството развива и самостоятелна дейност, особено в областта на културата, эа която имаме доказателства, че се приема изключително добре от българската публика.
Доколко според Вас България е позната и популярна сред Вашите сънародници и пътуват ли те често в нашата страна?
За насърчаване на пътуванията на австрийски граждани в България отговаря конкретно търговското ни представителство в София. Аз не разполагам с последни статистически данни в това отношение, но мисля, че има нарастване на посещенията на австрийски туристи в България. Смятам, че туристическият поток не би трябвало да е насочен основно към Черноморието. Необходимо е по-скоро да се популяризират другите забележителности в България – исторически места, културни паметници и др., тъй като страната предлага наистина много интересни възможности. Лично аз, когато ми гостуват приятели, им препоръчвам да разгледат някои места, които не са задължително най-известните туристически обекти, а по-скоро градове, които на мен са ми харесали. Между тях са Русе, Плевен, Копривщица, Пловдив, Бургас, Варна, Свищов, Асеновград, Бачково, Кюстендил и др. Разбира се, предстоят ми посещения и в други български градове, които, надявам се, ще опознавам и харесвам.
С какво Ви впечатляват българските градове и с какво те са различни от градовете в Австрия?
Във всички случаи има голяма разлика по отношение на архитектурния облик на градовете. В исторически аспект много интересни са българските сгради – архитектурни паметници от ХVII, ХVIII и ХIХ век. За мен и моите колеги е особено приятно да установим, че кметствата на българските градове полагат много усилия за запазване на автентичния облик на тези сгради и по този начин съдействат за тяхното популяризиране сред чуждестранните туристи. Мисля, че от особено голямо значение за силното присъствие на една държава в ЕС е нейната самобитност, в т.ч. и грижите, които тя полага за запазване на своето историческо и културно наследство.
Съществува ли програма за т.нар. побратимяване между български и австрийски градове?
Съществува доброволна неформална организация, която работи за сътрудничеството между средно големи градове от Централна и Югоизточна Европа. Представители на тези градове организират веднъж или два пъти годишно срещи, на които се обсъждат въпроси от взаимноизгоден интерес. Тази форма се различава от традиционното побратимяване между градовете, тъй като има по-гъвкава организация и дава повече възможности за сътрудничество. Седалището на организацията е в Санкт Пьолтен, столицата на Долна Австрия.
Какво лично Вие бихте препоръчали на българските туристи, които посещават Австрия?
Трудно ми е да дам определени препоръки в тази посока. Тук бих искал да направя комплимент на вашето прекрасно списание, което дава много полезна и интересна информация, свързана и с нашата страна. И все пак има различни възможности и поводи за пътуване до Австрия: културни мероприятия, с туристическа насоченост, за разглеждане на културни или природни забележителности, посещения с цел спорт, както, разбира се, и пътувания, свързани с определен бизнес. Възможностите в това отношение са много и разнообразни. Транспортните връзки между двете страни също са много добри и улесняват желаещите да пътуват – до Австрия има няколко самолетни полета на ден, а с автобус до Виена се стига за 12 до 16 часа.
Вашето посолство работи много активно по отношение на културния живот в страната ни: организиране на Австрийски музикални седмици, многобройни събития с благотворителна цел и т.н. Какво да очакваме до края на годината?
Основният акцент на нашето посолство в културната област е музикалната сфера. На 16 април с тържествен концерт на Софийската филхармония започнаха Австрийските музикални седмици в България, които ще продължат до 14 май. Тази година те ще преминат под знака на Йозеф Хайдн, тъй като през 2009 г. се навършват 200 години от смъртта на композитора. В рамките на честванията, концерти ще се състоят в девет български градa, което разширява територията на фестивала. Освен това за първи път ще се проведе и песенен конкурс, който има за цел да даде възможност за изява на млади таланти.
През юни предвиждаме и друго голямо културно събитие – за първи път в България ще бъде представена изложба, посветена на виенския акционизъм. Това е направление в изкуството от средата на 60-те години, зародило се в Австрия, което е било много популярно и известно с нетрадиционните форми на творческа изява.
Много големи австрийски фирми вече навлязоха в България. Как се насърчават инвестициите на австрийския бизнес у нас?
Като страни – членки на ЕС, и за България и Австрия са в сила общите правила на общността. В България са представени около 400 австрийски фирми, 30 от които имат и постоянни производствени мощности тук. Интересът към сътрудничество между двете страни наистина е много голям. Въпреки световната икономическа криза българският пазар е много привлекателен и интересен за австрийския бизнес, при това в цялата своя палитра. През изминалата година беше регистриран сериозен прираст във вноса и износа и в двете посоки.
И нещо по-лично – с кого сте тук? Как преминава денят Ви, имате ли си хоби?
Тук съм с моята съпруга. Дъщеря ни живее в Австрия, тя е самостоятелна, има вече сериозни постижения в кариерата си. В България с жена ми пътуваме много, при това с голямо удоволствие. Предприемаме дълги планински преходи, посещаваме различни исторически забележителности на страната, разгледахме вече Старосел, крепостта “Траянови врата”, комплекса “Хисар” и др. Много интересни са природните дадености и пейзажа по Искърското дефиле. Възхитени сме също от Родопите, от Чудните мостове, гр. Чепеларе и целия регион. В свободното си време с голямо удоволствие чета българска литература, и то написана по времето след политическите промени. В Австрия живее писателят Димитър Динев, чийто роман “Ангелски езици” наистина много ме впечатли. Съвсем наскоро прочетох и романа “Разруха” от Владимир Зарев. В него са представени различни аспекти, които ми помогнаха да разбера по-добре манталитета на българския народ.
Значи ли това, че вече говорите български?
За съжаление прочетох книгите в превод. Правя усилия да науча малко български език, но все още съм начинаещ. Когато със съпругата ми сме в заведение, се опитваме да четем менюто и да направим поръчката си на български и вече можем да се похвалим с първите резултати! Опитвам се също да чета статии във вестниците, както и малки български книжки. До края на мандата ми в България се надявам да напредна.
Какво е Вашето отношение към младите хора в България, какво мислите за тях?
Младите хора тук са много целеустремени. Усещам желание у тях да постигнат повече, да се справят по-добре с живота от предишните поколения и ние би трябвало да ги подкрепяме.
Какво бихте пожелали на нашите сънародници, на нашите читатели?
Бих искал да пожелая, но мисля, че ние всички си го желаем, България да продължи да се развива успешно в рамките на ЕС и връзките между нашите страни все повече да се задълбочават. Пожелавам на българския народ също да участва активно в предстоящите изборите за национален и Европейски парламент. Българските граждани имат това право и би трябвало да се възползват от него. Не бива да се мисли, че нашият глас не може да промени нищо. Всеки глас е от значение.
Add comment