“Авиацията излиза от кризата”, твърди Камен Кичев

“Наблюдаваме растящ брой пътници на летище София”, казва в интервю Камен Кичев, зам.-министър на транспорта.

Визитка:
Камен Кичев е роден на 6 юли 1968 г. в София. Има магистърска степен от Техническия университет, специалност “Енергийна техника и технологии”. Дълги години заема ръководни длъжности в представителствата на Австрийските авиолинии в България, Македония, Косово и Черна гора. Преди това, четири години е мениджър продажби в американската фирма Koons Toyota Mazda в Уестминстър.
Бил е председател на Борда на директорите на Българската организация за конгресен туризъм и член на Борда на директорите на Националния борд по туризъм.
От 2009 г. г-н Кичев е зам.-министър на транспорта.
Владее отлично английски, македонски и руски език. Женен, с двама сина.

С Камен Кичев ме свързва дългогодишно познанство. Преди около шест години, когато стартирахме сп. „Черга”, той, като регионален директор на Австрийските авиолинии у нас, бе един от първите, които ни подадоха ръка. Със съдействието на Камен, нашето ново за времето си списание започна да лети в австрийските самолети и да разнася красотите и славата на България по света.

Сега Камен ме посреща в просторния си кабинет в транспортното министерство и разказва интересни неща за състоянието и развитието на българския авиопарк.

Кое е най-същественото за българския авиопарк в момента?
На този етап българските авиокомпании разполагат с изцяло обновен авиопарк. През м.г. “България еър” купи 6 нови самолета „Еърбъс”. Разбира се, разполагат и с по-стари машини, но и те на са много употребявани, като се има предвид състоянието на авиацията днес в световен мащаб. Ние се возим на нови и сравнително нови самолети, което е голямо предимство. “България еър”, като сравнително млада частна компания, успя да се освободи от старото наследство на държавната фирма “Балкан” с техните самолети “Боинг”.
Друга авиокомпания с българско участие – нискобюджетната “WIZZ еър”, наскоро представи най-новия си самолет, базиран в България.

Как се борите с кризата, какви мерките се взимат в тази посока?
Летище София е най-голямото летище на територията на страната. Приятно ми е да отбележа, че броят на пътниците, които излитат от него, вече е изравнен с този от 2008 г. И макар че имаше известни проблеми по време на вулканичния облак, мога да кажа със сигурност, че авиацията излиза от кризата – хората летят постоянно, авиокомпаниите развиват нови полети и нови дестинации. Специално за летище София, нещата са структурирани добре и за момента имаме растящ пътникопоток.

А как стоят нещата за другите летища в страната?
При тях ситуацията е сложна. Изключвам летищата в Бургас и Варна, които са дадени на концесия и особено през летния сезон работят с пълен капацитет. По отношение на другите летища, обаче – тези в Пловдив, Стара Загора, Горна Оряховица и Русе – сме стартирали процедура за отдаване на концесия. Специално за Летище Пловдив, което е едно прекрасно, бутиково летище и заслужено спечели наградата “Административна сграда на годината”, е необходимо да се привлече по-голям трафик. Обикновено то е натоварено през зимния сезон с чартърни полети, извозващи туристи за ски курортите в региона. Летището е особено подходящо за нискобюджетните превозвачи, като алтернатива за превозване на пътници за София и региона. В тази посока водим преговори с различни превозвачи. Резултатите са налице – най-голямата авиокомпания в Европа, Ryanair, започва полети след два месеца. Успяхме да намалим с 50% и държавните такси за летището. По този начин искаме да го направим по-конкурентоспособно.

Какво е развитието на чуждите авиокомпании? Какво да очакваме от тях?
Все повече се отива към глобализация и почти не съществува вече авиокомпания, която да оперира самостоятелно. Всички авиокомпании стигнаха до извода, че могат да са силни единствено и само, ако са заедно в алианс. Това е и бъдещето на “България еър”. Австрийските аеролинии бяха купени от Луфтханза. Последната купи Брюксел еърлайнс, бившата Сабена. Луфтханза е собственик и на Суис, а най-вероятно предстои да купи и други авиопревозвачи.
Раздържавяването на авиокомпаниите и сливането им с други важи с особена сила за малките държави, между които е и България. Малка държава, с малко жители не може да претендира за авиокомпания, която да извършва междуконтинентални полети и да бъде голям “играч” на този пазар. (Изключение правят превозвачите от Близкия Изток, но там бизнес логиката е друга). В бъдеще ще просъществуват само тези, които реализират печалби или поне успяват да се самоиздържат.
Нискобюджетните авиопревозвачи са пример в това отношение. Те показват как с много по-малко разходи могат да се осъществяват превози. При това, те вече се налагат и на международния пазар и показват, че интернет е реалността и бъдещето на дистрибуцията на авиационни услуги.

Колко са чуждите авиокомпании, които оперират в момента у нас?
Трудно е да се посочи определена бройка, тъй като непрекъснато се включват нови или се преструктурират стари. С авиокомпаниите, които обслужват летищата в Бургас и Варна мисля, че са около двайсетина. Българските летища са отворени за всички, които имат интерес да дойдат тук. Колкото по-отворена е една държава и колкото повече възможности за достъп предоставя, толкова по-добре е това за нея и за икономическото й развитие. В това отношение авиацията е първата стъпка за развитието на бизнес отношенията между две държави.

Как ще се развиват “България еър” и “WIZZ eър” през близките години?
“България еър” има вече изготвена добра европейска мрежа и доколкото имам и лични впечатления, тъй като летя често с нея, има чудесни резултати по отношение точността на полетите. Според мен, тя се развива много добре и предлага добро европейско обслужване, конкурентни цени и най-важното – самолетите й са много по-добри и нови от тези на редица други чужди авиокомпании. Същото важи и за “WIZZ еър”, която има добра база и прекрасен сервиз, особено като се има предвид цената, на която го предлага. Оптимист съм по отношение бъдещото развитие и на двете компании.

И накрая, какво ще пожелаеш на всички българи?
Нека да се опитваме да пазим българското като се държим тук по същия начин както когато отидем в чужбина. Защото всеки българин в чужбина се съобразява със съответните правила – и по магистралите спазваме скоростта, и поддържаме чистота, когато сме на улицата, и т.н.
Ако успеем да постигнем това и тук, в България, наистина ще се променим към по-добро.