Арбанаси: жилище на боляри

На един малък къс земя, живописно извисен над Велико Търново, са събрани истински съкровища на българския архитектурно-строителен гений и на възрожденската култура. Това е Арбанаси. Селището е включено в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Заради природната си даденост, чист въздух и здравословен климат, то е предпочитано място за почивка. Всеки гост може да разгледа старинните арбанашки къщи, петте църкви и двата манастира, да се срещне с изумителната възрожденска архитектура и с православната иконопис и живопис.
Някои историци твърдят, че това духовно и културно средище получава името си от заселниците, които идват по тези земи след епохалната победа на цар Иван-Асен II при Клокотница на 9 март 1230 г. На каменната колона, поставена в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в чест на победата, пише: „българският цар завзе и Арбанашката земя”. Съвсем логично е да се предполага, че българските боляри се преместват от западните краища на страната и се заселват близо до тогавашната столица Велико Търново. Понеже идват от Арбанашките планини, дават и името на селището – Арбанаси.
Арбанаси достига своя икономически разцвет през ХVІІ-ХVІІІ век, когато се превръща в активен търговски и занаятчийски център. Голяма част от населението се занимава с отглеждане на копринена буба и на кехлибарено грозде. Суровата коприна, произвеждана тук, се продава в Италия, Цариград и др. Почти всички семейства имат лозя. На варовиковите слънчеви хълмове зрее гроздето, от което правят вино-еликсир.
Славата на Арбанаси като богато и проспериращо селище помръква, но потомците му не загубват националния си дух. Те стават ревностни възрожденци, участници и поддръжници на национално-освободителните борби против Османското робство. Не случайно изследователят на Априлското въстание от 1876 г. Д. Страшимиров пише: „Арбанаси дава едни от най-възторжените души на онази епоха”. Малко преди Освобождението на България, големият духовен радетел за самостоятелна българска църква Иларион Макариополски отслужва тук първата църковна служба на славянобългарски език.
Арбанаси е наричано от изследователи, пътешественици и писатели паметник на възрожденската ни култура. Архитектурно-художественият облик на арбанашката къща няма аналог. За съжаление, голяма част от това богатство е унищожено. До днес са запазени 144 къщи – архитектурни паметници, сред които е Хаджихристовата къща (Арбанашкият хан).
За красотата, привлекателността и природното богатство на Арбанаси е много красноречив следният откъс от книгата на д-р Димитър Папазов: „В библиотеката на дяда Димитраки се намирали написани три листа от някой си свещеник на църквата ‘Св. Никола’ в Арбанаси още в 1798 г., преди ограбването на селото от кърджалиите. В тях между другото описал селото: ‘Да млъкна не мога. Трябва да говоря, да възпея чудното Арбанаси, голямо село всред България, на една възвишена местност, жилище на боляри. Блести то като огледало по цялата епархия…’ ”
С Царски указ от 1921 г. Арбанаси е обявено за курорт, а през 2000 г. получава статут на историческо селище от национално значение.