На 5 и 7 април от 19:30 е премиерата на „Щастливеца“ от Руси Божанов. С нея Сатиричен театър „Алеко Константинов“ отбелязва своя 60-ти юбилей. Пиесата не е избрана случайно. В юбилейната за театъра година се навършват точно 120 години от убийството на Алеко Константинов, приживе нарекъл себе си Щастливеца.
Пиесата е с оригиналното заглавие “Щастливеца иде”. Написана е през 1978 г., като „пиеса по документи, спомени, измислици и мечти“. Тя е документална хроника по процеса срещу убийството на Алеко. По ирония на съдбата авторът на „Бай Ганьо“ е убит на празника на братята Кирил и Методий – 11-ти май по стар стил 1897 година.
Макар и изградена по каноните на документалния жанр, в творбата са вплетени и лирични отклонения за чистия и пълен с идеали свят на Щастливеца. Сарказмът и тъжната ирония надделяват в моментите, когато авторът разсъждава за българската действителност, убила тъй рано и жестоко бляскавия талант на Алеко Константинов.
Основeн „обвиняем“ в пиесата, структурирана като съдебен процес, e събирателният образ на Ганьо. В ролята на защитници на поета на процеса срещу неговите убийци се явяват неговата майка /в ролята Янина Кашева/, любимата му /Александра Сърчаджиева/, неговият най-близък приятел /Мартин Каров/.
Руси Божанов пише следното посвещение в началото на пиесата: „На Алеко Константинов – който се роди, писа, убиха и живее –в България.“ Авторът търси отговор на въпроса: „Кой е по-жив днес – Ганьо или Алеко?“
Ето някои емблематични за всеки българин откъса от пиесата:
АЛЕКО: Господа съдии! Обвиняеми! Обвинители!… Живял е и живее из България бай Ганьо! Живее у самите нас. Жилав излезе!.. И нима го няма и у мен? А колко е у теб? Ще го изтръгнем ли от себе си? Кога?… Ами ако е вечен?
Сценичният вариант и постановката са на режисьор Здравко Митков, а сценоглафията на Петър Митев.
Ролите изпълняват:
Алеко Константинов – КАЛИН ВРАЧАНСКИ
Ганьо – СВЕТЛОМИР РАДЕВ
Приятеля/Пианист – МАРТИН КАРОВ
Майката на Алеко – ЯНИНА КАШЕВА
Момичето/Любимата на Алеко – АЛЕКСАНДРА СЪРЧАДЖИЕВА
Фердинанд – ЙОРДАНКА СТЕФАНОВА
В ролите на обвиняемите: ИВАЙЛО КАЛОЯНЧЕВ, ПЛАМЕН ВЕЛИКОВ, МИХАИЛ СЪРВАНСКИ
В останалите роли участват: НОНА ЙОТОВА, МИЛЕНА АВРАМОВА, БОЯН АРСОВ
МАЙКАТА НА АЛЕКО: Днес сме тук заради убийството на един човек. Но утре може да се изправим пред моралния труп на цял народ! Ако не се стреснем и не изтръгнем байганьовщината от себе си – няма да минат много години и ще се изгубим като народ…Хора, бъдете безпощадни към Ганьо! За да запазим Алеко!
—————————————————
ГАНЬО. И какво? Бай Ганьо – виновен за всичко! Ами вържете ме, бе! Вържете ме, че да мирясаме всички! И аз, и вие, и тия, дето ще дойдат след нас… Да ви кажа ли аз кой е виновен? Да ви кажа ли? Р-о-б-с-т-в-о-т-о!… Не съм виновен аз, и вие не сте… Ако бяхме живели тия петстотин години свободен живот, ако България беше ставала все по-голяма, по-силна, по-богата – сега това ли щяхме да сме – фейлетонисти и убийци?!…. Затова – да осъдим робството и да вървим да си гледаме работата!…
——————————————
ФЕРДИНАНД. Не се въодушевявайте много, г-н Константинов! Мое първо: той, народът ви… той ви застреля! Мое второ: вие си го заслужихте. И мое трето: вие сам писахте – „Нашият народ е роб! Робуването е за него блаженство, тиранията – благодеяние, раболепието – геройство”…
АЛЕКО: „…този народ е нещастен! Бит от съдбата, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той, изгубил вяра в себе си, е станал практичен и трезвен до безчувственост
———————————————
ПРИЯТЕЛЯТ: В коя страна бихте предпочели да живеете?
АЛЕКО: България.
ПРИЯТЕЛЯМ: Кое име бихте взели, ако го избирахте сам?
АЛЕКО: Пак Алеко… А като псевдоним –Щастливеца!
„Битката между идеала и циничния прагматизъм, между тънката чувствителност на таланта и помитащата стихия на примитивния необразован ум е сякаш проклета българска съдба. И тя ни следва и сега – 120 години след убийството на Алеко. Това, за съжаление, се оказва не артистична измислица на надарения писател, а могъщ ураган, помитащ крехкото ни национално ежедневие и днес.
Разчетох пиесата на Руси Божанов „Щастливеца иде“ /Постановката на Сатиричния театъра е със заглавие “Щастливеца“/, писана през 1978 година, като реквием на фантазия за един застрелян български талант. Видях в нея една тъжна фантазия-размисъл за българската народопсихология. И – не на последно място – като еманация на най-характерното за уродливите българските политически реалности.
Нашето представление не търси литературните прототипи, а пълнокръвните съвременни проявления на този разтърсващ национален конфликт. При нас само превозното средство – файтонът – е старо. Всичко друго са днешните ни мисли, страдания и фантазии. Сатирата ни ще бъде безпощадна и гръмогласна, какъвто е съвременният Бай Ганьо. И каквато я заслужава щастливият патрон на театъра ни. Длъжни сме да се поздравим точно с такова представление за 60-годишнината на тази любима на публиката сцена.“Думите са на проф. Здравко Митков, режисьор на пиесата и директор на Сатирата.
Alya
admin
Add comment