Cherga BG

300-то представление на „Вечеря за тъпаци” ще се състои на 1 април

Vecheria-za-tapaciЕдин средно голям български град е гледал 300-тата представления на спектакъла „Вечеря за тъпаци“ на Франсис Вебер, съобщиха за сайта „Черга“ от Сатиричния театър. Представлението се играе вече 16 години при препълнени салони и е едно от най-гледаните театрални постановки. Сред публиката вече са и децата на първите зрители на спектакъла.

Любопитно е, че актьорът Христо Гърбов, който играе 30 години на сцената на Сатирата, е връстник на театъра – тази година театърът и актьорът честват своя 60-ти юбилей. По този повод, на 7-ми април, рожденият ден на Сатирата, Христо Гърбов ще получи един от 20-е почетни плакета „60 години Сатиричен театър“.

300-то представление на „Вечеря за тъпаци” от Франсис Вебер ще се състои на 1 април. Спектакълът се играе вече 16 години при препълнени салони и е едно от най-гледаните заглавия в афиша на Сатирата. За ролята на Франсоа Балабур Иван Бърнев получава наградата „Аскеер 2001” за изгряваща звезда и след съвместната си работа с Иржи Менцел е поканен от чешкия режисьор за главната роля във филма му „Служих на английския крал“.

Какво е “Вечеря за тъпаци”?

“Тя наистина съществува! Познавам част от участниците. Мой приятел трябвало да заведе тъпак на вечеря у Кастел, но онзи тип се разболял. Приятелят ми, абсолютно полудял, се обадил на Кастел, за да го помоли да му услужи с друг тъпак…” – споделя за повода да напише тази комедия авторът Франсис Вебер. Неговият филм „Вечеря за тъпаци” от 1998 г. печели наградите Сезар (1999) за най-добър оригинален сценарий, най-добър актьор, най-добра поддържаща мъжка роля; Люмиер (1999) за най-добър оригинален сценарий; Трофей за френски кино 1999 и има над 10 милиона зрители само във Франция.

Режисьорът на постановката в Сатиричния театър Иржи Менцел (р. 1938 г.) е от творците, принадлежащи към поколението „чешка нова вълна”. Заедно с Милош Форман, Вера Хитилова и Яромир Иреш той записва името си в световната енциклопедия на киното, заявявайки се като един от най-големите майстори на комедийното изкуство на двадесети век. Още с първия си филм „Строго охранявани влакове” Иржи Менцел печели „Оскар” за чуждоезична продукция през 1967 г. Следващият филм на Менцел – „Капризно лято” взима Голямата награда на фестивала „Карлови Вари 68”, а „Чучулиги на конец” (1969 г.) е отличен със „Златна мечка” на Берлинския фестивал през 1990 г. Менцел има и една номинация за „Оскар” за филма си „Селце мое, централно” (1985 г.). През последните години Иржи Менцел се отдава на работа в театъра, където се изявява не само като режисьор, но и като актьор.

Вечеря за тъпаци (премиера – 1 октомври 2001)

от Франсис Вебер

постановка – Иржи Менцел

сценография – Чайка Петрушева

костюми – Петя Стойкова

участват: Христо Гърбов, Иван Бърнев (носител на “Аскеер 2001” за изгряваща звезда), Веселин Ранков, Жанет Йовчева/Йорданка Стефанова, Калин Сърменов, Ана Вълчанова

 

Макар премиерата да е преди 16 години актьорите продължават да се вълнуват от срещата си с публиката. Ето какво споделиха част от тях:

Христо Гърбов: Това е най-дълго играната ми роля в творческата ми кариера на артист.

Като драматургия не е от най-любимите ми, защото да играеш гадняр не е много симпатично. На наш език тази роля е само резоньорска, т.е. не създава ситуации, а героят сам попада в клопката на собствените си капани. В крайна сметка не той, а тъпакът, изигран от Бърнев, става много по-симпатичен на публиката и се превръща в главния герой.

За мен е много изненадващо, че този спектакъл продължава да пълни голямата зала на Сатиричния театър. По мои изчисления, той е гледан от много повече от 150 хиляди зрители. Според мен те са два пъти повече. Аз лично съм го играл тази роля 400 пъти, защото освен в Сатиричния, съм играл същата пиеса и роля в два други провинциални театъра.

Моето обяснение за дългия живот на тази пиеса е постановката на режисьора Иржи Менцел. Той е майстор на простите, но смислени комедийни гегове, което много трудно се постига и почти не се случва напоследък в българския театър.

Иван Бърнев: Това представление е направено от един човек, който е много специален за всички нас и особено на мен– режисьорът Иржи Менцел. Той все още се изненадва, когато му кажа, че продължаваме да играем „Вечеря за тъпаци“.

Аз лично чувствам Менцел като мой баща в театъра. Страшно много неща съм взел и съм научил от него – и съм много благодарен на срещата с него. Нито съм я мечтал, нито съм я искал, просто така е трябвало да стане.

Ние сме шест човека на сцената, но винаги, когато го играем, сякаш усещаме неговото присъствие, сякаш той ни наблюдава. Затова в моята роля се опитвам да пазя някаква хигиена, не си позволявам да добавям мои интерпретации, които си мисля, че биха могли да бъдат по-смешни за публиката. Чувството за хумор на Иржи Менцел е толкова прецизно и работещо, че е достатъчно да изпълним това, което той е закодирал вътре в пиесата.

Спомням си, че когато репетирахме – той казваше например – „Тук е текста на Иван, тук на Христо, а тук има пауза – тук ще има смях!“ Той ни режисираше като диригент. Като човек, който познава законите на комедията. Той е от последните мохикани на този жанр. Знае как се прави качествена – не на низките страсти – комедия, а такава, която не само буди смях, но и кара хората да се наслаждават и на текста, и на актьорската игра.

За 300 изиграни представления са ни гледали хората от един средно голям град в България. Много е приятно след всичките тези години да си дадеш сметка за това!

Ана Вълчанова: Ролята ми във „Вечеря за тъпаци“ е най-малката роля, която съм играла и професионално за мен не е никакво предизвикателство, но аз безумно обичам това представление. Най-вече, заради начина, по който публиката го приема. Ние дори не сме си мечтали за толкова дълъг живот на спектакъла и все се питаме на какво се дължи. Според мен е много щастливо стечение на обстоятелства от една много добра пиеса, изключителен режисьор, добри актьори и добри отношения между тях.

В момента сред нашата публика са децата на онези, които са ни гледали за първи път и така вече няколко поколения гледат „Вечеря за тъпаци“.

През този дълъг живот на спектакъла в живота на актьорите имаше много щастливи, но и трагични моменти. През тези 16 години се родиха и израснаха куп деца – роди се малката дъщеря на Калин Сърменов, роди се четвъртото дете на Веселин Ранков, синът на Жанет Йовчева , синът на Иван Бърнев, роди се и първата внучка на Христо Гърбов…

Заедно с това, някои от нас загубихме близки хора – аз загубих баща си. Но всички тези щастливи и трагични моменти сме съпреживявали заедно и това представление за нас е един живот…

 

 

Antoaneta Peeva

Add comment